Този понеделник сградата на редакциите на "Капитал" и "Дневник" в центъра на София осъмна накичена с плакати, съдържащи клеветнически твърдения срещу Иво Прокопиев, съсобственик на фирмата издател на двете медии и Христо Иванов, председател на извънпарламентарната партия "Да!България".
От видеото се вижда как плакатите са залепени около полунощ в неделя срещу понеделник от момчета, които крият лицата си с качулки и кърпи. Вижда се също, че след като приключват с операцията, покрай тях минава полицейски патрул. Служителите на МВР спират при колата на плакатната група, остават няколко минути до тях, след което двата автомобила тръгват в различни посоки, пише "Дневник".
Стилистиката на плакатите е позната. През май такива плакати имаше до Съдебната палата срещу председателя на ВКС Лозан Панов. Той беше представен като "съдията на олигархията", точно когато настоя за проверка на срещата в ЦУМ между главния прокурор Сотир Цацаров, издателя на "Сега" Сашо Дончев и партийния функционер от БСП и бизнесмен Георги Гергов.
В същия стил, със същото изпълнение и със същите адресати са много от първите страници на вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски, както и многобройните псевдо-разследващи книги произведени от неговите издателства.
Общото в цялото това творчество е пакетирането на издателя на "Капитал" и "Дневник" с "Да!България", с обществени фигури и журналисти, които изразяват открита позиция срещу корупционния модел на управление и срещу използването на прокуратурата в негова защита. Срещу всички тях са използвани неверни факти, клеветнически твърдения и безвкусни булевардни колажи.
Политическата реч, била тя изразена и чрез лепене на плакати, е защитена от закона. Но случаят със среднощните плакати не е точно такъв, защото:
Първо, плакатите, които се разлепят из София през последната година са анонимни.Така както анонимни останаха и "протестиращите" пред Висшия съдебен съвет (ВСС) момчета, които по същество отправиха заплаха (срещу Лозан Панов) позирайки с одрани агнешки главички. Смисълът на защитата на политическата реч не е да предпазва анонимни лица, които разпространяват обидни и клеветнически твърдения, съвпадащи с дневния ред на управляващите.
Второ, придвижването с прикрито лице, ако не нарушение на забраната за бурки е основание за полицейска проверка. Лепенето на плакати на места, различни от посочените от общината, е административно нарушение.
Появата на полицията по време на среднощния плакатен пърформънс на улица "Иван Вазов" в София също повдига въпроси. Какво са правили полицаите няколко минути с младежите - дали са ги проверили и санкционирали? Или са ги пазили? Очакваме отговор на въпросите, които изпратихме до вътрешния министър Валентин Радев.
Не на последно място финансирането на въпросната пропаганда най-вероятно е за сметка на данъкплатците. Партиите и другите фигури на политическо говорене (ако тук става въпрос за такова) са подложени, поне формално на законова регулация за източниците си на финансиране.
В случая е неясно дали става въпрос за политическа пропаганда или лична разправа с непозволени граждански средства. И в двата варианта, ако подозренията, че източникът на въпросните кампанни е свързан с издателствата на г-н Пеевски са верни, следва да се напомни, че тяхното придобиване беше извършено с финансиране от КТБ. Сметката за фалита й поеха вложителите, държавата и банките.