Законопроектът внесен от ГЕРБ вчера има прилики и разлики с приетия преди 6 месеца, каза председателят на Комисията за конфискуване на незаконно придобитото имущество Тодор Коларов пред БНР.
Има корекция на текстовете, по които работи комисията по промените и те са в положителна посока. Престъпленията по служба са внесени в закона в чл. 285, в повечето случаи те водят до корупция. Аз мисля, че законопроектът несъмнено надгражда досегашния – има баланс между наказанията и запазване на гражданските права, отчита Коларов.
Комисията ще иска да се отнема само незаконното имущество, това е и сега в закона, не се отнема законно придобито имущество. Ако е по-кратък проверяваният период, и прагът трябва да е по-малък, коментира той предлагания праг за обследване от 250 000 лева.
Комисията се самосезира, но оставаме зависими от прокуратурата. Тя е пазачът на портата и тя трябва навреме да информира комисията, това е гаранция за запазване правата на човека. Успешното прилагане на този закон зависи не само от комисията, но и от прокуратурата.
Няма в новия закон да сме толкова зависими от прокуратурата, както е в сегашния, но продължаваме да сме зависими. Това са препоръките и на ОНН да се преборим с корупцията по високите етажи на властта.
Не отговаря на истината, че една тричленка на комисията, а тя е петчленна, ще решава как да се отнема имущество. Комисията е просто адвокат на държавата, съдът налага обезпечението, посочи Коларов. Ако прокуратурата си свърши работата, действаме и ние, затова казвам, че сме зависими от прокуратурата.
Трите месеца от обезпечението до отнемането е развитие в положителна насока. По този начин се дава възможност на лицето да докаже и да се защити пред комисията. Това не е разтягане във времето – сега е един месец, ползваме времето, когато работи и прокуратурата.
Промяната в това да се назначава председателят от МС, а членовете от НС и да отпадне президентската квота не е толкова значителен. Ясно е, че се търси по-добър механизъм за съставянето на комисията, повишават се и критериите за членовете на комисията, като например, да имат достъп до класифицирана информация, уточни Коларов.