14 години от потъването на "Хера"
На 13 февруари отбелязваме 14 години от един от най-трагичните инциденти в историята на българското корабоплаване. 14 години след потъването край Босфора "Хера" продължава да пази своята тайна. Натовареният с въглища кораб отнесе на дъното голяма част от екипажа и тайната защо и по каква причина е потънал толкова бързо в ледения 13 февруари 2004 година, припомня "Дарик". На борда на „Хера" пътуваха 17 българи и двама украинци. 13 от тях са родени край морето варненци, в това число и капитанът Атанас Атанасов. Той, заедно с други 13 български мъже, е сред безследно изчезналите. След потъването на кораба бяха открити телата едва на петима души от екипажа.
Началото на края
Във фаталния ден по обяд моторният кораб, натоварен с въглища, който плава от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция, е спрян преди Босфора от служба "Управление на трафика", защото е трябвало да изчака в открито море - заради лошото време проливът е бил затворен. За анализатори на трагедията още тогава е било необяснимо защо турската служба, докато държи "Хера" в открито море, пропуска 11 други съда от сутринта до обяд.
На 800 метра се намира българският кораб "Вежен". Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че "Хера" се преобръща и вижда кърмата на кораба, издигната над повърхността. След минута, точно в 12,50 ч., "Хера" вече не се забелязва над водата. Скоростта на вятъра е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала.
След 40 дни турските водолази изваждат 5 трупа - на главния механик Петър Жеков Колев, на втория механик Олександр Серафимович, на третия механик Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков.
Версиите
Лошото състояние на „Хера", силното вълнение и действията на капитана са причините за потъването на плавателния съд, разкриха няколко години след инцидента от Националната следствена служба. Тогава от следствието увериха, че са проверени всички подадени сигнали, които касаят съдбата на екипажа на „Хера". Проверявана била дори и Академията на МВР в Симеоново, както и турски затвор, а запитвания за изплували тела са били изпратени до всички държави, които граничат с Черно море.
Неофициалните версии за трагедията с „Хера“ обаче са много и зловещи. Роднини на част от изчезналите моряци бяха убедени, че две турски подводници и една руска са причинили трагедията. Според друга теория „Хера“ е превозвал нерегламентиран товар, който е трябвало да бъде запазен в тайна. Друга мълва гласи, че моряците са живи, но укрити защото са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да виждат. Според моряци с дълъг страж в плаването единствено и само бурята е причинила потъването на кораба. Други пък смятат, че той е бил прекомерно натоварен. Едно от най-злокобните предположения гласи, че собственикът на „Хера“ не е дал разрешение да му бъде помогнато, тъй като спасителната операция е много по-скъпа от щетите по потъване на кораба.
Липсата на разрешение за втори подводен оглед в Турция още повече засилва съмненията, че истината се потулва. А по турските закони 10-годишният давностен срок за подновяване и искане на допълнително разследване вече е изтекъл.
14 години след морската трагедия все още са в неизвестност: капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов.