КНСБ категорично не одобрява и не приема решението на правителството, с което се препоръчва допълнителния платен годишен отпуск, за работа при ненормиран работен ден, за държавните служители и работещите по трудово правоотношение в държавната администрация, да е в рамките на 5 работни дни, съобщиха от конфедерацията.
В момента държавните служители имат право на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден до 12 работни дни, според Закона за държавния служител. С промените ще им се полагат 20 дни плюс 5 за ненормирано работно време, тоест ще имат максимум до 25 почивни дни.
Преди седмица премиерът Бойко Борисов лансира идеята с аргумента, че държавните служители не използват голяма част от големите си отпуски. Борисов призна, че темата е болезнена и вероятно няма да се понрави на много хора. „Няма логика отпуските да бъдат придобити, ако не се ползват“, категоричен е Борисов. Аргументът му е, че трябва да се въведе справедливост между държавните служители и заетите в частния сектор.
„Не е вярно твърдението на г-н Дянков, че „няма орязване на отпуските на държавните служители и не се губят 7 дни от тях, тъй като те ще се ползват за повишаване на квалификацията им.
Истинският проблем е, че с решението на МС се отнемат 7 дни, от полагащия се допълнителен платен годишен отпуск, за което няма никакво правно основание.
Ако целта е да се осигури нов вид отпуск за квалификация на държавните служители, не това е начинът, а чрез нормативна промяна в специализирания закон, която ние бихме подкрепили", заявяват от КНСБ.
От конфедерацията припомнят, че на държавните служители бе отнет и допълнителният платен годишен отпуск за заемане на съответна длъжност в размер до 15 работни дни. Така в рамките само на една година, правителството оряза с общо 22 работни дни платените им годишни отпуски.
КНСБ намира изявлението на вицепремиера Дянков, че с Решението на Министерски съвет се прави „изравняване“ на отпуските в „частния и държавния сектор“, за невярно и манипулативно. Според тях, максималният размер на допълнителния платен годишен отпуск за работещите при условията на ненормиран работен ден не е ограничен с таван нито в Кодекса на труда, нито в Наредбата за допълнителния платен годишен отпуск.
От Конфедерацията настояват, че работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се уреждат от Кодекса, имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден в размер не по-малко от 5 работни дни. Те имат възможност да договарят и по-големи размери на платените отпуски чрез колективните трудови договори или по индивидуален път.
Практиката показва, че в повечето колективни трудови договори, договореният размер на допълнителния платен годишен отпуск е в рамките от 5 до 12 работни дни. „Не може да се говори, че има „изравняване“ в размерите на отпуските и при положение, че държавните служители, чиито отношения се уреждат от Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, ще продължават да ползват по-големи размери на основен и допълнителен платен годишен отпуск, съответно 52 работни дни и 40 работни дни“, казват от КНСБ.
Сега действащият в България Закон за държавния служител продължава да бъде в нарушение на Европейската социална харта (ревизирана) и Хартата за правата на европейските граждани, неделима част от Лисабонския договор (2007 г.) като лишава държавните служители от правото им на колективно договаряне и на ефективна стачка. Този недостатък на закона е критикуван и в решение на Комитета по социални права към Съвета на Европа, но и до днес България не е изпълнила препоръките за промяна му.
С новото правителствено решение отново се орязват правата на държавните служители, което неминуемо ще се отрази на дейността на администрацията. Фактът, че има натрупани, неизползвани отпуски, говори за лошо управление на процесите, свързани с планирането и ползването на отпуските. Възможното решение на този проблем в държавната администрация може да се търси чрез увеличаване на човешкия ресурс, по–добро планиране, организиране и управление на процеса за предоставяне на платените годишни отпуски, а не чрез тяхното орязване с "препоръки".
Министерският съвет взе решението за намаляването на отпуските, без да информира и да потърси за мнение социалните партньори. За пореден път бе пренебрегнат тристранния диалог на национално ниво и се посегна на социалните права на работещите в държавната администрация, което неминуемо ще доведе до увеличаване на напрежението и проблеми в тази сфера.