571 български села са изчезнали от картата на страната. Това става ясно от тревожна статистика, според която нацията продължава да се топи със страшна сила. Цифрите показват, че 571 села от общо 5 000 са или напълно обезлюдени или с по един жител.
Особено сериозен е проблемът във Видинско. Според териториалната статистика в областта сега живеят около 91 000 души. Някои от малките населени места вече изобщо не съществуват, тъй като жителите им са се изселили в големите градове и в чужбина. В Бостаните, община Чупрене, в Халови колиби – община Бойница, вече няма нито един жител. В село Пролазница, община Белоградчик, са останали 6, в Шепикови колиби, община Бойница – 2, в Каниц – 4. Това означава, че в близките години и те ще бъдат заличени от картата на България.
А някога този красив в природно отношение район с благодатна земя и рядък климат за земеделие и животновъдство е гъмжал от народ. Според едно преброяване от 1875 година във Видинския санджак са живели 291 000 българи, 40 000 турци, 29 000 власи, 5500 цигани, 2000 – евреи, 10 000 – хора от други националности. Преброяването от 1934 година също говори за оживен край – тогава в днешната област са живели 191 784 души.
Всичко започва от 1946 година, когато хората тръгват към големите градове, основно София. Така община Димово от 23 000 души през 1934 днес се е свила до 6000. От 14 000 в община Ружинци през 1946 днес са само 4000 души. Най-голямо е напускането на планинските селища. Чупрене от 9450 днес е останало с 2000 души, а Бойница – от 10000 – с 1200. Всеки трети жител на Видинска област е пенсионер, става ясно още от статистиката.
Тревожните данни сочат, че населението в България намалява с 6 души на час. За 26 години българите са се стопили с 2 милиона. В момента цифрата на сънародниците ни е като през 1946 г. – след края на Втората световна война. Сметките показват, че след 3 години ще бъдем 6.9 милиона.