Учудващ е плачът по незаконните сергии на площад "Славейков", и то от хора, които би трябвало да защитават правилата и да не си затварят очите за неспазването им. Плачат и тъжат за нещо, което се намърда незаконно в началото на 90-те - когато държавните книжарници затвориха, а дотогава не съществуваха други и нямаше къде да купуваме книги - с презумпцията, че това ще бъде временно. Но временното се превърна в постоянно, а някои, може би по-младите, го възприемат за вечно.
Това коментира във Фейсбук художникът Чавдар Гюзелев.
Това придавало някаква типична и "очарователна" характеристика на този площад, проектиран за съвсем различни функции. Забравили за незаконната окупация на едно обществено пространство, днес бойко протестират срещу премахването на сергиите, въобразявайки си, че защитават книгите, знанието, културата и някаква напълно изфантазирана интелектуална атмосфера - уверени, че там щели да се намърдат кафенета, тоест комерсиалното, антикултурното.
А какво друго са настанилите се търговци там с грозните си сергии, с кашоните от банани, в които близо 30 години продават книги? Най-голям смях будят сравненията с парижките букинисти! Общото между тях и нашите мърлячи е толкова, колкото между Париж и София, тоест нищо. Онези там не са незаконни, не пречат на никого, не са задръстили площади, изглеждат естетично. Последната дума у нас не е от особено значение и никой не се интересува от нея. По същите причини сме "толерантни" и към остъкляванията на балкони, частичните изолации, климатиците, кабелищата, окепазили завинаги фасадите на домовете ни.
Функцията на незаконните окупатори на пл. "Славейков" приключи отдавна, появиха се книжарници наоколо, а те продължават да цакат карти, да крещят вулгаризми и да се държат като изконни господари на място, което не им принадлежи. Някои твърдят, че се занимават и с друг вид - незаконна, търговия. Да се измисля и приписва някаква артистична или интелектуална атмосфера на това нечистоплътно място е повече от сбъркано и много далеч от реалността.
Живея на 300 метра от това място и го заобикалям от години, същото са ми споделяли много приятели, които иначе са любители на книгите. У нас представите за това как би трябвало да функционират подобни дейности са абсолютно погрешни и робуват на бегли, повърхностни представи. Има начини, отдавна измислени в цивилизованите страни, как, къде и кога се организират такъв тип пазари, просто трябва да ги приложим и тук.
За съжаление новият проект за обновяването на площада е пълен с недостатъци, а това се дължи на дълготрайните порочни практики на общината и лошо провежданите конкурси - с предизвестен печеливш и до болка познатите фирми изпълнителки, с пословично лошото изпълнение на поверените им проекти. А един от недостатъците на одобрения проект е и боязливият, популистки подход към сергиите, който е половинчат и компромисен, издава непрофесионализъм и некомпетентност, а и неувереност. Както и към "ретро" фонтанчето, което е нескопосана имитация, ерзац, сложено по време на безспорно най-лошото управление в София - това на Софиянски, и убило човек поради бездарие... Грешка ще бъде и повторното му съживяване - една кичова имитация, пренесена ненужно, от друго време, в друг визуален контекст.
Би било добре всичко това да бъде обговаряно, споделяно в широкодостъпен и публичен дебат преди взимането на окончателно решение, а не постфактум, но това все още остава в сферите на мечтите у нас, където живеем в един тежък и отегчително разтеглен постсоц преход.