Всеки доброволен пенсионен фонд да бъде задължен да информира хората, които се осигуряват при него, за размера на прогнозната пенсия. Това предлага с промени в Кодекса за социално осигуряване финансовият министър Владислав Горанов.
Мотивът е всеки човек да може да планира по-добре своите спестявания, които поверява за управление на фонда. Ако предлаганите промени бъдат одобрени от парламента, Комисията за финансов надзор допълнително ще запише в наредба как да се прогнозира пенсията, така че данните да са надеждни.
През тази година стана ясно, че допълнителните пенсии, които ще започнат да се изплащат, са в размер на 20-30 лева. Пред в. "24 часа" пенсионни компании обявиха, че е много трудно да се каже какъв точно ще е размерът на втората пенсия, защото се работи на принципа на дефинираните вноски.
Този принцип и заложената в Кодекса забрана фондовете да обещават доходност прави разпоредбата трудно изпълнима. От компаниите споделиха също, че евродирективата, която определя положението, не се отнася до задължителните фондове, а някои от промените са адресирани и към тях. КФН да разрешава прехвърляне на професионална схема или на част от нея от един фонд за доброволно пенсионно осигуряване в друг, предвиждат също промените.
Заявлението ще се подава от пенсионноосигурителното дружество, което представлява фонда, в който се прехвърля схемата. В момента у нас лиценз за осигуряване по професионални схеми, при които пенсията е дефинирана, а не капиталова, има само фондът "ДСК Родина", става ясно от сайта на КФН. Кодексът няма да разрешава възможност за прехвърляне на управлението на професионална схема или част от нея в друга държава-членка от ЕС и за поемане на управлението на схема от такава институция.
В кодекса да се запише принципно изискване за осъществяване на надзор, основан на риска. Като елемент за него се въвежда извършването на стрес тестове като инструмент за оптимално разпределение на надзорните ресурси и за навременно установяване на потенциални проблеми в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване.
Дружествата към пенсионните фондове ще бъдат задължени да правят и собствена оценка на риска, е записано още в поправките. Управлението на инвестициите и други ключови функции на пенсионните фондове да не се възлагат на външни изпълнители, тъй като тези дейности имат ключово значение и за фондовете, и за осигурените лица, предлага още министър Горанов.
За тези дейности, които пенсионен фонд реши да възложи на външен изпълнител, се въвеждат изисквания, които да гарантират ефективен надзор. Пенсионните дружества да получат право да инвестират до 5% средства на фонд за допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми в корпоративни облигации.
Средства от фонд да могат да се инвестират и в акции, различни от акциите на предприятие за колективно инвестиране, както и в права или варианти по тях, при условие че те също са приети за многостранна схема за търговия или от организирана система за търговия в държава от ЕС, предвиждат още промените.
За да се ограничи ликвидният риск, поправките в кодекса предвиждат въвеждането на количествено ограничение за експозицията към инструменти. Да бъдат отменени изискванията към инвестиционната дейност на чуждестранни институции за професионално пенсионно осигуряване, които управляват професионални схеми на български предприятия, е записано в предложенията за поправки.
Поправките в кодекса въвеждат и нови задължения в контролните функции на банките-попечители - те ще трябва да следят при сделки с активи на пенсионния фонд дали всички плащания по тях се превеждат в обичайните срокове. Това ще доведе до постоянни по-високи разходи за банките-попечители, пише в оценката за въздействието, но без да се посочват конкретни суми.
Експертите на финансовото министерство смятат, че разходите не са високи, но и не могат да бъдат избегнати, защото сме задължени да приложим европейско законодателство в нашето. Реално ще бъдат засегнати 9 пенсионноосигурителни дружества, 9 универсални пенсионни фонда, 9 професионални пенсионни фонда, 9 доброволни пенсионни фонда и 2 доброволни пенсионни фонда по професионални схеми.
Това означава 4,61 млн. осигурени лица и 1,2 млн. пенсионери. Отделно ще се увеличи административната тежест за фондовете, защото ще трябва да изготвят и подават нови документи пред надзорния орган. Общественото обсъждане на предложенията за промяна в Кодекса за социално осигуряване ще продължат до 21 август.