Преди години изкарвах по някой лев, като водех предизборни кампании. Правил съм го и без пари, главно за СДС, но ако се намереше някой да плати – без БСП, за това не съм правил компромиси – си продавах анализите. Щото трябва и да се яде.
Преди години за едни избори бях направил профил на една сравнително голяма, по-скоро средна община и от ГЕРБ се поинтересуваха. Обади се местният депутат и лидер, та му показах едно-друго.
От данните се виждаше, че има трима души, спечелили на предните избори мандати като независими общински съветници и още двама-трима, които са били на ръба.
Заедно тези хора имаха към 1800-2000 гласа, които бяха 4-5 мандата. Предимството беше, че тези гласове са лично контролирани и могат без проблем да се прелеят. Така, ако някоя от големите партии ги припознае, в случая – ГЕРБ – тя тръгва с голяма преднина и като се добавят и собствените, се получава мултипликационен ефект, с извинение за купешката приказка.
Недостатъкът беше, че тези хора практически нямат политически ценности, а често и средствата, с които контролират гласовете, са на ръба на криминалното, че и отвъд.
Разбира се, тези хора бяха различни. Един беше крупен бизнесмен с червен генезис, другият – чейнчаджия от типа „Ний ще бъдем с таз, която е на власт“, а третият си беше откровена мутра.
Та казах на герберския лидер, че има готови гласове, може да ги вземе, но има и рискове. В смисъл – червеният бизнесмен може да го избута от лидерството, както и стана, чейнчаджията – да го изчейнчи за нещо друго, а с мутрата политическите негативи ще са повече.
Той приюти първите двама, а искаше и третия, ама той междувременно се забърка в рекетьорски скандал и влезе в затвора и не стана работата.
Искам да кажа, че не само в БСП има Бенчовци. Между другото, Бенчев е влязъл в общинския съвет с преференции, което идва да каже, че си е имал гласове, лични.
Но като че ли няма спор, че в БСП подобни търговци на влияние са най-много.
Ама има доста и по другите партии. Основно ГЕРБ, ДПС, напоследък и Патриотите.
Нещата са ясни. Хората с пари искат и политическо влияние и в повечето случаи им е безразлично през коя партия ще минат. На партиите също им е безразлично какви хора вземат, стига да носят гласове и да дават пари.
Без да си правим илюзии, това го има и по света, и в Европа. Разликата е в начина, по който са изкарани парите.
В България много често парите са изкарани криминално, откраднати, подарени. И произвеждат „политическо представителство“ каквото произвеждат.
И не се вижда изход, и все повече се мутризираме.