Сърбия изгражда летни ски писти в планината Копаоник, която е национален парк. Целта е да се развие туризмът и през лятото като се привличат повече туристи.
Така пистите могат да се ползват почти целогодишно. Докато в България зелените, начело с Тома Белев саботират всички проекти и не дават да се правят писти и лифтове.
Явно България не се управлява от Бойко Борисов, а от Тома Белев. Страната ни е лидер в зимния туризъм на Балканите и има още по-голям потенциал. Но повече от 15 години зелените стопират развитието на планините. За сметка на това съседите напредват в развитието и управлението на националните си паркове. Дори и с по-ниски планини.
Копаоник е позната със старата си българска форма Копалник и като Сребърна планина. Това е най-високата планина в Сърбия, ако изключим Стара планина (Западна Стара планина) с връх Миджур. Намира се в Централна Сърбия на границата между Поморавието и Поибрието. Най-висок връх – Панчичев връх (2017 м.), кръстен на най-известния в XIX век сръбски изследовател и ботаник Йосиф Панчич, по произход буневец. Високата част на Копаоник е плато обособено в национален парк Копаоник, обхващащ 118,1 кв. км. Резерватът е създаден през 1981 година.
Планинския масив на Копаоник е с дължина около 75 км. и е разположен в посока северозапад-югоизток. Ширината му е близо 40 км. В националния парк се намира най-известния ски-курорт на Сърбия включващ много хотели със ски писти и съоръжения.
На Панчичев връх се намира едноименния музей на известния сръбски природозащитник Йосиф Панчич около който е разположена сръбска военна база. Копаоник е популярна туристическа дестинация. В югозападното подножие на планината се намира най-големия оловно-цинков рудник в Европа – Трепча, а в самото подножие на Панчичев връх е рудник Бело Бърдо. На изток Янкова клисура отделя Копалник от Ястребец.
В България зелените и Тома Белев спират всякакви проекти за развитие на зимния туризъм. По същия начин действат и с проектите в минната индустрия, като случая в Трън.