Спорната зона в Черно море между България и Румъния попада точно в обсега на плана за строителството на руския проект за газопровод „Южен поток“, заявиха дипломатическите източници, цитирани от АФП и румънската информационна агенция „Медиафакс“.
Вчера румънският външен министър обяви, че има „спорна зона“ в Черно море от около 17 кв. кв. между двете държави. Оказа се, че именно от там се предвижда да мине тръбата, чрез която руският газ ще стига до Италия, Гърция и Австрия.
Кристиан Дяконеску отбелязва, че Букурещ все още не е на „етап на предявяване на претенции“ и предложи между Букурещ и София да се проведе политическа дискусия по въпроса за разграничаването на континенталното плато и морската територия.
Ако въпросната територия мине в румънски ръце, Букурещ ще се сдобие с директна връзка с Турция през Черно море при завършването на проекта „Набуко“, коментират още дипломатическите източници, чиито имена не се назовават.
В статията не се посочва как точно ще стане връзката, при положение че „Набуко“ е сухопътен проект. Трасето на „Южен поток“ пък все още не е окончателно одобрено от руската страна, поради променящата се политическа ситуация.
Черноморската граница не е единствената румънска претенция. Букурещ вероятно ще се опита да стигне до прекрояване на дунавската граница и да вземе няколко острова, намиращите се близо до делтата на реката. Аргументът е свързан с ерозията на българския бряг.
През февруари Букурещ откри в Черно море огромни залежи от природен газ в партньорство с американската компания ExxonMobil и австрийската OMV. Находището е на 30 морски мили от морската граница с България.
Статията в „Медиафакс“ твърди, че София е започнала преговори с компанията „ Exxon“ по румънския въпрос, както и че „спорната зона“ всъщност представлява 300 кв. км.
Недоразумение?
Румънското външно министерство е изразило готовност да преговаря с България за „всички възможности“ за двете страни в решаването на въпроса.
Днес на среща бе привикан румънският посланик у нас Антон Пъкурецу, който увери, че „Румъния няма териториални претенции към България“ и определи тези интерпретации като „недоразумение“.
„Блумбърг“ пък цитира румънски медии, според които не е изключено Букурещ да отнесе дългогодишния спор до Международния съд в Хага, ако двустранните усилия се окажат неплодотворни.
Реакцията на София
"Искам да съм ясен като държавен глава - подобни проблеми, които съществуват от 20 години, първо, не са териториална претенция и, второ, не може да бъдат решени чрез извиване на ръце и с интервюта в телевизионни студиа. Има формат, има междуправителствена комисия, тя със сигурност ще си свърши работата”, заяви президентът Росен Плевнелиев.
„България и Румъния водят преговори за делимитация на черноморските пространства от повече от 20 години, като последният кръг (седемнадесети поред) се състоя през декември 2011 г. в София. Следващият кръг предстои да бъде проведен в Букурещ тази година“, съобщи в отговор вчера българското Министерство на външните работи. В реакцията на Външно се казва, че „преговорите текат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се реши чрез подписването на двустранно споразумение“.
Българската страна изрази своето недоумение от изявлението на румънския външен министър, заявяват от МВнР. „Тълкуването, че биха могли да съществуват териториални претенции между двете страни, е опасно и не отговаря на духа на общата ни принадлежност към ЕС“, подчерта зам.-министър Димитър Цанчев.
Той не прие и румънската теза, че у нас има румънско етническо малцинство. Българските граждани с румънско самосъзнание са духовен мост между двете страни, заяви в отговор посланик Пъкурецу и допълни, че те нямат проблеми в България.
„По отношение на тази общност (румънската общност в България) би трябвало да има политическа дискусия“, бяха думите на Дяконеску.