Работата на правителството се очертава като по-силен фактор върху избирателите на ГЕРБ, отколкото личността на премиера Бойко Борисов. Тази тенденция отчита национално изследване на обществените нагласи на „Алфа Рисърч“, публикувано днес.
Управляващата партия има рейтинг от 22.3% в началото на юни, а премиерът Борисов се радва на 36% положителни оценки срещу 33% отрицателни, става ясно от изследването на социолозите.
Правителството е с 22% одобрение срещу 33% неодобрение, а след три години от управлението му анкетираните трудно могат да посочат някаква положителна промяна с категоричност. Така, най-много от тях (38%) изтъкват подобряването на реномето на страната ни зад граница. До второ място в изследването (25%) се изкачва противоречивата графа „независимост и обективност на медиите“.
Любопитство буди фактът, че 45% от интервюираните се въздържат от оценка за работата на кабинета, като тази непредвидима група расте през последните 18 месеца.
Положителните оценки за президента Росен Плевнелиев остават над два пъти по-високи от негативните (39%:15%), но най-голямата част от интервюираните не могат да изразят определено мнение за дейността му (46%).
Подкрепата за ГЕРБ като партия неизменно бе по-близко до рейтинга на премиера, отколкото до одобрението за правителството. От февруари до юни обаче управляващите губят нови 1.5% избиратели и към момента готовност да гласуват за тях заявяват 22.3% - толкова, колкото оценяват положително и работата на кабинета.
Доверието в Борисов се запазва относително високо, обобщават социолозите.
Вторият по-доверие партиен лидер, понастоящем бъдем, е Меглена Кунева с 27%. 5.5% анкетират твърдят, че ще гласуват за „България на гражданите“ в навечерието на учредяването й като политическа партия – 1 юли. Сред тях са предимно бивши симпатизанти на НДСВ, ГЕРБ, Синята коалиция. Сред личните й привърженици се открояват както симпатизанти на ГЕРБ, така и на БСП.
БСП покачва одобрението си завоюва подкрепа от 18%. Преизбраният й лидер Сергей Станишев пък стабилизира рейтинга си на 19%, а основният му опонент Георги Първанов губи 6% и стига 26%.
За момента ефектът от разделянето на СДС и ДСБ е по-скоро негативен за бившите коалиционни партньори. СДС се ползва с малко по-висока електорална подкрепа (2.1%) от ДСБ (1.7%), но и двете партии имат по-малък шанс за парламентарно представителство при самостоятелно участие в изборите.
Потенциалът на ДПС се запазва в традиционните за него граници от 5%. Подкрепата за Атака (1.5%) и лидера й Волен Сидеров (4%) продължават да ерозират.
Имената с позитивен рейтинг сред министрите са добре познати: Николай Младенов, Мирослав Найденов, Цветан Цветанов, като към тях след продължителен период се присъединява и Вежди Рашидов. Най-голям ръст за последните три месеца обаче отбелязва Лиляна Павлова, която заема първото място в индекса за дейността на министрите. Двамата нови министри - Делян Добрев и Десислава Атанасова – засега „наследяват“ по-скоро критично отношение, характерно и за предшествениците им, особено що се отнася до ресора здравеопазване.
Парламентът продължава на страда от остър дефицит на доверие. Одобрението за дейността му е едва 9%, а за председателя Цецка Цачева – 14%.