Ако не се смени системата, след Пеевски ще дойде нов Пеевски. Това каза пред Фрог Нюз бащата на депутата от ДПС Делян Пеевски - Славчо Кънчев Пеевски.
По молба на сайта Фрог разговорът се водил на спикър, за да го запишат, а по молба на г-н Славчев предават разговора дума по дума. Ето какво сподели той:
Диана Йонкова. Г-н Кънчев, чуваме ли се добре?
Славчо Кънчев. Сега се чуваме много по добре.
Д.Й. Само да Ви кажа, ако нямате нищо против, до мен е колежката ми Катя Илиева, която също може да се включи с въпроси.
Катя Илиева. Здравейте, чувате ли ме? Да ви се представя и аз.
С.К. Чувам Ви.
Д.Й. Така. Значи първо да Ви попитам – вчера получихме от Вас и Асоциацията за борба с корупцията документи, които признавам си, че ни учуди инициативата от Ваша страна да ни ги изпратите. Първо да Ви попитам каква е причината да ги изпратите защото…
С.К. Тези неща бяха подготвени преди около десетина месеца, или единайсет. Всъщност тяхната цел беше да бъдат осведомени чужди адресати, извън България, каква е ситуацията тук, за да имат реална представа за начина по който е ситуацията. И понеже имам някакви контакти в пресата от тях излязоха в „Банкер“ само една статия и беше представен този доклад, но в публичното пространство не е разпространяван, защото той е доста професионален всъщност и трябваше да бъде преработен на статия, във вид на статия. Аз съм ги публикувал последните 8 години над 600 публикации имам точно в тази област, но в този вид доклада не е разпространяван.
Д.Й. Това означава ли, че Вие все пак сте го изпратили примерно до чужди посолства или други?
С.К. Да, да, точно така. Изпращан е.
Д.Й. Изпращан е още преди десет месеца.
С.К. Да, изпращано е това нещо, за да се знае каква е ситуацията тук. Тя продължава. Има натрупване в същата посока. Няма нищо променено.
К.И. А има ли резултат от тези представителства? Дали Ви отговориха поне, че са получили това.
С.К. Вижте сега, оценките, които се дават за България, несъмнено, те самите чуждестранни източници казват, че се изграждат и въз на основа на пресата тук. Тъй като това вече е информация, която не съм упълномощен да ви казвам за тяхната реакция, не мога да ви отговоря на този въпрос. За нашата дейност мога да говоря изцяло, но за чужди дейности не мога.
Д.Й. Може ли да Ви попитам тогава малко по-конкретно относно този материал, който е за Висшия Съдебен Съвет и как вие сте го озаглавил „Черната дупка на Висшия Съдебен Съвет“.
С.К. „Черната кутия“.
Д.Й. „Черната кутия“, извинявам се, да.
С.К. Черната кутия, от самолетите, които имат черна кутия, където всъщност се регистрира какво наистина става и как е било извършвано управлението на самолета и какво се е случило. Тази метафора за това е употребена - черната кутия. Има външна пропагандна фасада, която разпространяват в публичното пространство, но има и черна кутия.
Д.Й. Искам да Ви попитам малко по-конкретно, защото Вие там визирате един случай със съдия Даниела Дончева…
С.К. Този случай е показателен. Показателен е защото начина, по който се извършва случайното разпределение на делата не е направен за този случай. Защото никой не е знаел, че ще има това дело преди това. Този начин е направен, за да може да се манипулират решения. Да има достъп, когато желае председателят на един съд. Всъщност там е обяснено доста добре, не знам дали сте чели внимателно статията, но механизмът е обяснен. Как би трябвало да бъде, за да е случаен избор и как се прави, за да не е случаен избор. Значи, тя трябва да участва когато е председател, защото правилно един председател на един съд трябва да участва в по-малък брой съдебни дела, отколкото един обикновен съдия, член на съответния съд, защото все пак има работа като административен, като ръководител на съда, нали, аз това са по-малко дела.
Д.Й. Да, а...
С.К. Той трябва да участва заедно с другите, докато изпълни нормата си и след това да спре да участва. Всъщност тя е правила следното – тя участва, оттегля се, стои с по-малко точки, когато решава някакво дело, че я интересува, участва и естествено ще се падне на нея, защото другите както виждате, там е обяснено, имат по 100 точки, а тя има 38. Естествено, че на нея ще се падне. Това е един предварително, предварително създадена предпоставка, за да може да се падне делото на нея. Няма друг начин. То противоречи на принципа на случаен избор. Значи, какво значи „случаен избор“, това означава, когато се прави избор да не се знае на кого ще се падне. А, тъй като правилото е, че ще се падне на този, който има най-малко точки, значи предварително се знае, че ще се падне на нея.
Д.Й. Добре, но…
С.К. Това не е направено за това дело. Това изобщо е методика, която съществува.
Д.Й. Да, но Вие визирате делото**, за което ние имаме доста публикации, в конкретика за какво е самото дело, какъв е материалния интерес…
С.К. Това не е толкова важно. Важна е реакцията на Висшия Съдебен Съвет. Защото да кажем, че тя е постановила една система и ВСС вече трябва да реагира. Тук е тежката драма. Не е озаглавена статията „Черната кутия на Апелативен съд София“, а „Черната кутия на Висшия Съдебен Съвет“.
Д.Й. А…
С.К. Защото той е органа, който трябва да следи, когато има нарушения и съответно както да извършва методика, която за в бъдеще да прави невъзможни тези нарушения, така съответно трябва да санкционира този, който е нарушил умишлено, защото това е умишлено нарушение.
Д.Й. Добре, но нали разбирате, че ние няма как да не направим връзката между съди Даниела Дончева, конкретното дело и не само намеците, а и доста сериозни съмнения за нейната връзка с г-н Делян Пеевски, който е всеизвестно, че е Ваш син.
С.К. В случая това не е толкова важното, защото тя е била разглеждана във Висшия Съдебен Съвет преди това във връзка с Корпоративна търговска банка, тя има сигнал от съдия, в интернет ги има тези материали, до Висшия съдебен съвет, че тя му е иззела делото, а е трябвало, някакво дело за около 100 милиона финансов интерес, тя му го е взела.
Д.Й. За 102 милиона е делото***, да..
С.К. Тя го е взела много преди това нещо и Висшия Съдебен Съвет разглежда тези неща и още пет дела тя отново взима и не я наказва.
К.И. Добре, как си го бяснявате?
С.К. Важен е Висшия съдебен съвет, не е важно нейното.
К.И. Добре.
С.К. Тя е като някакъв лакмус как действа Висшия Съдебен Съвет. Той е важния, защото един съдия не е толкова важен. Висшия съдебен съвет, контролира цялата съдебна система, важно е той как действа. Тя е само една илюстрация. Не е тя важната и с кого е свързана. Всеки може да е свързан с всекиго. Важно е ВСС как реагира, когато получи документация, защото ние подготвихме за всеки от членовете, това са над 150 страници, лично.
К.И. Добре, какво е вашето лично обяснение, защо Висшия Съдебен Съвет си затваря очите пред подобен сигнал. Само да ви кажа, че такива сигнали са постъпвали за неслучайно разпределение на делата, както би трябвало. Как си го обяснявате?
С.К. За да си обясним много неща, сега как и защо се случват, трябва да се върнем две хилядолетия назад в древната Елада, когато една част от свободните гръцки граждани, поради това, че са имали роби и не са били длъжни да работят, са имали време да мислят. Като са мислили са открили доста неща, които са валидни днес. Така че Сенека има една мисъл, която важи в случая: „Няма лекарство там, където това което е било считано за престъпление стане обичай“. Т.е. моралният критерий на Висшия Съдебен Съвет, поради едно общо състояние, дори на цялото общество, е доста занижен. Именно защото са доста случаи. И са не само в тази сфера. Те не изпълняват онова, което им е вменено като задължение, като членове на ВСС. Казано на битов език - доста небрежно си извършват задълженията.
К.И. Същото ли…
С.К. Да оставим вече всякакви други теории за конспирации за вътрешни влияние и т.н.
К.И. Добре, оставяме теориите за конспирацията, но като давате все пак такава оценка за работата на ВСС същото ли е мнението ви за начина, по който беше избран главния прокурор Иван Гешев?
С.К. Вижте, за избора на главния прокурор Иван Гешев има някои неясноти, които хората, които работят в сферата на обществените науки, не журналистите, тези които работят на по-дълбоко ниво, тези, които имат претенцията, че са представители на научната мисъл, би трябвало да изнесат някои неща, но те ги премълчаха.
Д.Й. Какво имате предвид?
С.К. Ами Гешев имаше някои възражения в публичното пространство, когато се появиха предположения, че може да се издигне кандидатурата му. След това имаше той заедно с ръководителите на службите, някои от ръководителите на службите за сигурност няколко посещения в Съединените щати и той изведнъж стана одобрен кандидат.
Д.Й. Така, какво …
С.К. Точно така
Д.Й. Ние също сме писали доста по тази тема, за всяко едно негово посещение.
С.К. Не казвам, че вие не сте писали, но има неща, които не се разглеждат - до колко България извършва независима политика и до колко е зависима политиката. Трябваше малко повече да говорят, а не да тичат от студио на студио с професорските си титли и да говорят на битово ниво на „Женския пазар“.
Д.Й. Т.е. да разбирам ли директно, че според вас назначението на Иван Гешев…
С.К. Не казвам, че това е така, а казвам, че това подлежи на анализ, който не беше направен.
Д.Й. А какъв е Вашия анализ? Това ви питаме.
С.К. Нямам достатъчно информация. Именно заради това има общност на хората, които работят в областта на обществените науки. Някой друг може да разполага с друга информация, знаете, че дори разузнаването не работи само с един източник, а се събира доста информация.
Д.Й. Добре, Вие като председател на Асоциацията за борба с корупцията каква е вашата оценка за работата на г-н Гешев?
С.К. Моята оценка за работата на г-н Гешев съм я изложил в няколко статии. Вие, ако желаете мога да ви ги изпратя да ги публикувате. На кратко е следната: г-н Гешев за първи път прави, в сравнение с прокурорите преди него, някакви подчертани усилия да се справи с престъпност на битово ниво и да кажем на средно ниво и същевременно дори да санкционира отделни олигарси. Но тъй като имаме подадени сигнали до него за, подадена за системно източване на държавния бюджет и прокуратурата не реагира за това. Аз съм писал в тези статии, че все още Иван Гешев не смее да навлезе в територията на системната корупция. Тя не е винаги корупция. Тя е понякога източване на държавния бюджет, имам и публикации, поради друга причина. Чиновниците извършват небрежно своите задължения. Например, когато се извършва една тръжна процедура те не посвещават необходимите усилия, необходимото работно време, за да прецизират, има пунктове, в които една тръжна процедура трябва да бъде прецизирана, за да бъде възпрепятствано източването от държавния бюджет. Едно от основните неща е прецизирането на прогнозната цена. Значи, има литература, както американска, така и, дори колкото и невероятно да звучи на някои в сектора на пропагандата, в Русия дори се учи във висшите учебни заведения как се определят прогнозни цени. Т.е. максимално да се свалят, като разбира се се отчита, че една фирма трябва да има някаква печалба, но прогнозните цени трябва да са ниски. Когато те са високи, тогава вече, формално в една тръжна процедура направените оферти са под прогнозната цена, другите неща са подредени и после една проверка в Сметната палата, точка по точка дадена ли е обява.
К.И. Все пак, до колкото разбирам, нека все пак да бъдем по-кратки в отговорите си, защото това е интервю и бихме искали да се прочете. Т.е. конкретно сигналът…
С.К Конкретно ще ви кажа. Има една фирма „Аполо“ ЕООД. Това не е онази фирма, която имаше на времето.
К.И. „Аполо и Болкан“?
С.К. Не, това е „Аполо“ ЕООД, която се занимава в сектора на облеклата. Тези които са различните сектори.
Д.Й. Работно облекло, да.
С.К. Да. За около 10 години е прибрала около 100 милиона от поръчки, като цените са доста над това, което.
К.И. Реално струват?
С.К. Значи, тук тънкостта е следната, която в прокуратурата отказват да отреагират – има разлика, когато една фирма се явява посредник. Те се явяват посредник. В цял свят посредничите получават между 5 и 8%. Те внасят готова продукция, парите им са осигурени от купувача, няма никакъв риск. Ето например на Министерството на отбраната те са продали 12 000 обувки за няколко стотин хиляди лева, за 20 работни часа на един експерт.
Д.Й. Разбирам, че познавате доста случаи в конкретика, свързани с корупция, но нека да…
С.К. Не може да твърди..
Д.Й. Извинявайте, просто звънна друга линия и прекъсна разговора ни.
С.К. Искам интервюто да мине по малко по-важно нещо. Не е Гешев най-важното. Най-важното е в момента недоволството на хората и какво трябва да бъде направено.
Д.Й. Точно това искам да ви попитам, защото в момента протести има в цялата страна.
С.К. Аз ще ви набера. Ще ви говоря в конкретика, малко по-ясно, стегнато и разбрано, защото това е важното. Сега ще ви набера.
Д.Й. Чуваме ли се?
С.К. Чуваме се.
К.И. Да ви попитам първо Вие подкрепяте ли протестите? Но нека да е наистина, така стегнато и кратко.
С.К. Да това искам, не беше най-важното статията за Висшия съдебен съвет. Значи за протестите хората реагират по начин, по който реагираха няколко пъти в годините назад. Това което е тревожно е, че именно хората, чиято професия е в обществените науки, не допринасят с нищо, за да се получи едно по-окончателно решение, което да удовлетворява хората. Такова окончателно решение е да се промени системата. Някои от хората го усещат и казват, че искат промяна на системата. Системата е създадена порочно още 90-та година, когато излезе Конституцията. Тя е създадена така, че препятства участието на хора в контрола на управлението. Самото формулиране на конституцията е направено така. Вие ако сравните с другите Конституции, които започват с това, че обикновено са одобрени чрез референдум. Така започват и преамбюлите им: „Ние, народът…“. Така започва и Американската Конституция и други конституции, които мога да ви ги цитирам. Нашата Конституция започва с „Ние, народните представители от седмото Велико Народно събрание…“. Един елит, който се е събрал и е създал Конституция, която да е в удобство на хората, които са в управлението.
К.И. Не знам дали виждате, но хората ясно заявяват, че не искат тази система и я определят като порочна. В този ред на мисли Вие подкрепяте ли протестиращите?
С.К. Да, по отношение на това да бъде променена системата. Защото само ако някой подава оставка и дойде някой друг, нещата няма да се променят. Снощи (23.07. –б.а.), ако слушахте изказването на Корнелия Нинова, тя заяви, че те били готови за избори и тогава, на изборите народът трябвало да реши кой да го управлява. Разбирате ли.
К.И. Да, разбрах.
С.К. Сега ще ви прочета един цитат на Тони Блеър, когато избухват няколко скандала, свързани с подозрения само, без да са доказани, че може да има злоупотреба с власт се създава един Кодекс. Ministerial Code е точната дума. Кодекс за поведение на министрите. Той в увода пише, две изречения ще ви прочета. „Бих искал да препотвърдя моята силна лична ангажираност за възстановяването на доверието между английския народ и неговото правителство“. И най-важното – „Ние всички сме тук, за да служим. И ние трябва да служим честно и в интерес на тези, които ни дадоха нашите позиции на доверие.“ Да чувате някой от Народното събрание, който говори за служене?
К.И. Само че няма как..
С.К. Всички говорят да управляват. Всичките, който и да попитате, дали Волен Сидеров, дали Марешки, те всички са готови да управляват. С това ни превръщат в нещо като някакво стадо, което те да го размахват на ляво и на дясно, където те желаят. Това е проблем.
К.И. Няма как да не ви попитам за факта, че много протестиращи видяхме с плакати, на които е изобразен Делян Пеевски. Като символ на този модел на този модел, за който Вие говорите. Какъв прочит правите на факта, че Делян Пеевски е върху тези плакати?
С.К. Сега, този проблеми съществува Ви казах от 90-та година. Неслучайно онези големи ограбвания на българския народ, с приватизациите на Балкан и други бяха много преди Делян Пеевски изобщо да излезе. Това е просто системата. Не е важно името, важно е да се смени системата.
К.И. Защо обаче Делен Пеевски е на плакатите? Как си го обяснявате? Защо точно той?
С.К. До голяма степен това е резултат и на едно фокусиране на медиите, защото в интерес на истината в областта например на здравеопазването, където над около 20 до 30% от четирите милиарда, които се харчат и източват групите на Делян Пеевски нямат участие. След това и в други места нямат участие.
Д.Й. А къде имат участие?
С.К. Не, не. Аз искам да говорим за системата как да се смени. Оставете тези работи. Делян Пеевски може да го говори всеки за това нещо. Аз мога да говоря толкова, колкото никой не може, защото имам специални отношения с него. Така. Но не това е важното, защото Делян Пеевски ще си отиде и след това ще дойде друг като Делян Пеевски, ако не се смени системата. Нашата държава се нарича Република България. Знаете ли какво значи Република? Република означава това което е казал Цицерон „res publica res populi“ – държавните дела са дело на народа. Във всички американски щати, значи направете си справките, за да не излезе, че ви говоря неща, които не са верни, с изключение на щата Делауеър, Делауеър, конституциите се променят само чрез референдуми. Френската Конституция е приета с референдум. И други конституции, модерните, се приемат с референдуми. След това, в 18 от американските щати има система за отзоваване преди изтичане на мандата.
Така, много преди Делян Пеевски да се е появил на тоя бял свят е имало Конституция, която е била преди сегашната. И нейният член 7 казва, тя е на така наречената Народна Република България: „Народните представители и съветници са отговорни и се отчитат пред своите избиратели. Те могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани“. Има и още един член, в тази, предишната Конституция: „Съдиите и съдебните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани“.
Ако искате да бъдете полезни на българския народ говорете за системата. Делян Пеевски може да отиде в кошчето на историята и той рано или късно ще отиде, но ако системата остане ще има новия Делян Пеевски.
К.И. Добре, но как и го обяснявате. Не виждаме други образи, освен Иван Гешев, освен Бойко …
С.К. Не разбирам защо се фокусирате върху този въпрос. Аз ви казах, че ако искате. Аз не съм от тези, които търчат по студията.
К.И. Знаем, за това…
С.К. Асоциацията върши, както и в доклада, ако го прочетохте, една много сериозна дейност. Ние искаме да бъдем полезни с мнения, които да излизат при Вас, за това как трябва да бъде променена Конституцията. Трябва да бъдат въведени мажоритарни избори. По-добре направете една дискусия…
К.И. Добре, виждате ли в някой политик…
С.К. Момент, нека да обясня. Какъв е смисълът на мажоритарните избори? Мажоритарните избори не са да избираме този или онзи. Не е това смисъла. Мажоритарният избор има друг смисъл. Когато е мажоритарен изборът, една партия, поради това, че в който и да е избирателен окръга, дори само с един глас да има в повече, печели тя и може да има мнозинство. По-лесно се получава мнозинство в парламента и може да провежда своята политика. Хората трябва да избират не между личности, както сега се набива в главите, а между предложени проекти за социален инженеринг, т.е. какво да се прави. Мажоритарен е избора, когато мнозинството от хората избират партията, на която хората избират нейния социален проект в мандат да може да го осъществи. Когато го осъществява те вече могат да преценят добре ли е това за тях или не и съответно на следващите избори да продължат мандата или да го премахнат. Когато са пропорционални изборите, много рядко една партия има мнозинство, за да се направи правителство започват едни преговори, едни коалиционни договорки и накрая се получава една политика, за която хората изобщо не са гласували или казано образно те получават блюдо, което в ресторанта не са поръчвали. Ето това е важното, за което трябва да се говори.
К.И. Това е ясно, но да ви попитам Вие в кой политически проект съзирате блюдото, което бихте си харесали?
С.К. За съжаление за сега няма такъв политически проект и това е тревожното и това е Вашата отговорност. Правете дискусии за това как да се промени системата, как да се върне републиканския дух. Ние забравихме, че между република и т.нар. либерална демокрация има много голяма разлика.
К.И. Само до ви попитам – казват, че нашата държава е мафиотизирана. Съгласни ли сте с това определение?
С.К. То е по-сложно от мафиотизирана държавата. Казах Ви, че една част от държавните чиновници разхищават държавното имущество не дори поради корупционно участие, а просто защото е създадена една атмосфера на недостатъчна висока взискателност. Аз съм говорил с ръководители на партии. В личен разговор те всички отчитат някаква реалност и казват: „Знаеш ли, че ако ние приложим тези високи нормативи на професионално поведение ще блокираме държавата, защото хората не са свикнали, ще започнат да напускат, или няма да си вършат работата както трябва.“
К.И. Вие вярвате ли, че важните решения и важните действия могат да станат през главата на Борисов и вярвате ли, че дупката от хазарта, нито Горанов е видял, нито Борисов е разбрал. Вярвате ли на това? Сериозно Ви питам.
С.К. Ами възможно е да не са видели, ако са гледали някъде другаде, където са имали по-сериозен интерес, може да не са видели. Но независимо дали са видели или не са видели, те са на постовете за да са видели и трябва да носят отговорност.
К.И. Защо, пак ще ви попитам, идентичен е въпросът ми с предходния, на който като че ли не искахте да отговорите – името на Делян Пеевски се превърна в символ на модела КОЙ?
С.К. Ами върнете се други години назад и ще видите как бяха атаките срещу Иван Костов. Това са продуктите на медийната среда.
К.И. Т.е. медиите са си ги измислили. Така ли?
С.К. Не, не са ги измислили. Медиите могат да правят акценти и могат да не правят акценти. Ето както виждате аз се опитвам сега да ви насоча към акцента как да позиционирате вашите интереси медийни, т.е. като се изходи назад как да се промени системата, как да се търси отговорност. Не да има такива протести, а хората да могат, именно както ви казах в 18 от американските щати има възможност, прави се референдум този, от когото хората са недоволни. Вие знаете ли, че венецуелската конституция, където ние говорим таз за някакви и пишете вие в пресата за някакви изостанали изостанали такива демократични методи за управление. В тяхната Конституция има залегнало положение за отзоваване.
К.И. Знаете ли, на конкретните въпроси…
С.К. Нашата Конституция създава възможности за такива да действат като Борисов и като Делян Пеевски. Критиката и атаките срещу в момента статуквото, за да може да бъдат променени трябва да бъдат насочени срещу това да се промени системата, а за да се промени и да има законова основа, трябва да се промени Конституция. Неслучайно доста хора искат това. А вашата хора е - говорете с хора, които желаят да има промяна, обсъждайте как да бъде променена Конституцията, как да могат хората да участват в процеса на контрол на управлението, а не да бъдат принудени да излизат на площадите. Защото ако се направи един референдум и не са доволни от един народен представител, или от двамата, да се гласува. И тогава хората няма като Нинова да обявяват, че искат да управляват, а както Блеър казва, че ние заемаме позиции на доверие. Разбирате ли?
К.И. Разбирам ви, но в желанието си обществото да има все пак обективен избор, защото знаете как се манипулират избори, предполагам сте виждали много репортажи за това – хората искат електронно гласуване, искат гласуване по начин по който, все пак да се намалят опитите…
С.К. Вижте, ако следите все пак световната преса, предполагам, че следите, излезе преди време информация, че е влизано дори в софтуера на Пентагона. Считате ли, че това е някаква панацеа?
К.И. А как тогава да се справим с ордите хора, които не знаят за кого гласуват, но все пак те определят избора.
С.К. Те участват в определянето. Когато се даде един път за промяна от някой политически субект, вероятно ще бъде нов политически субект, защото до сега не съм чул до сега Слави нещо да е казал, включително как мисли и какво мисли да прави, а само критикува, а то всеки може да критикува. Когато се позиционира нов политически субект, именно с желание за подмяна на системата, то тогава ще има достатъчно и по площадите недоволство, ще има и едно мълчаливо мнозинство, точно защото не вижда политически субект, който да удовлетворява неговите желания, то тогава точно това мълчаливо мнозинство може да се припознае точно в онзи политически субект, който му предложи да се промени системата. С това бих искал да завърша интервюто. Трябва да има, както казват т.нар. политолози нов политически субект с нов политически продукт.
К.И. Добре, напълно ви разбирам, тук…
С.К. Четете навън хората как имат право да гласуват. Само за обща култура да ви кажа – в Япония на пример членовете на върховния съд, които играят ролята на конституционен съд подлежат на преизбиране от хората на мажоритарен избор. Публично и прозрачно се излагат решенията на върховния съд и по отношение на конституционносъобразността на законитe, което у нас прави Конституционния съд. И хората решават дали са доволни от тези съдии или не и на следващите парламентарни избори си гласуват за съдиите, ако някои не го одобрят той престава да бъде. Това е контрол. В България няма тези неща.
К.И. Благодаря ви много.
С.К. Сега, обадете ми се когато го свалите това нещо, за да мога да си го разпечатам, първо. И второ, ако искате, говорете с вашето ръководство, мога понякога да ви изпращам статии.
Д.Й. Добре, разбира се.
С.К. Желая ви приятен ден.