На 23 ноември се отбелязва Денят на психотерапията, съобщават от Българската Асоциация по Психотерапия (БАП).
От медицински необяснимите оплаквания на пациентите в края на 19 век и тревожно-депресивните прояви на съвремието ни, които в безпомощността си обобщено назоваваме "стрес", през житейските и възрастовите личностови кризи на "динамичния" ни свят и травматичните последици от военните трагедии, белязали целия 20 век. Всички тези форми на душевно страдание, често "говорещи" единствено чрез и през тялото и неговите симптоми, са извикали на живот и специфичните подходи, позволяващи те да бъдат "чути", разбрани и адресирани по начин, позволяващ адекватното им терапевтично повлияване.
Психотерапията успява да отговори по задълбочен и адекватен начин на тези страдания, свързани със специфично човешките потребности и желания за саморефлексия и себеразбиране, за удовлетворяващи афективни взаимоотношения и автентична междуличностна среща, за личностово израстване и пълноценен живот, изпълнен със значим личен смисъл. Явявайки се научно обоснована система за "терапевтично повлияване на психичните и личностови разстройства с психологични и/или психотелесни методи и подходи", в своето развитие психотерапията се опира, но и ясно се разграничава както от медицинските подходи на психиатрията и неврологията, ангажирани основно с биологичния и невронален субстрат на "нервните" и психичните заболявания и с тяхното медикаментозно повлияване, както от научно-приложната психология, насочена към изучаване и задълбочаване на разбирането за характеристиките и функциите на психиката в нейното развитие и адаптационни възможности, така и от социалната работа, стремяща се към пряко въздействие върху социалната среда и директно подпомагаща взаимодействието на индивида със социалните институции.
Съчетавайки аспекти на точните науки с елементи от тълкувателното херменевтично познание, психотерапията се включва решително в полето на онези научни дисциплини, които преразглеждат ограниченията на "обективните" линейни причинно-следствени допускания, и се стремят да интегрират в своята методология разбирането, че не съществуват обективни факти и резултати сами по себе си, неповлияни както от самия метод на изследването, така и от неизбежната субективност в преценката на изследователя.
Затова можем да кажем, че психотерапията не само подкрепя процесите на личностно израстване и развитие по посока на автономия и право на личен избор, (независимо как той може да бъде оценен, от гледна точка на психотерапевта!), но и се включва в глобалното движение за развитие и преразглеждане на научната и социалната методология и практика в епохата на модерното и пост-модерно общество.
Честването на Деня на Психотерапията е възможност да се даде още един ясен социален и професионален знак по посока на усилията за признаването и утвърждаването на психичното здраве и на желанието на всеки индивид за лична свобода и за пълноценен и удовлетворителен живот като неотменимо право, гарантирайки му възможността да се възползва при нужда и от помощта на обучени в областта на психотерапията специалисти. С това ние се стремим да откроим ясно хуманистичните принципи на нашата професия, основани преди всичко върху етичните норми на взаимното зачитане и уважение към различията.
Българската Асоциация по Психотерапия (БАП) е регистрирана като неправителствена организация именно на 23 ноември 1993 година и е тази професионална институция, която успя да отстои, развие и утвърди психотерапията в България като свободна професия, обединявайки на основата на своя Устав и Етичен кодекс повечето от професионалистите и институциите, развили се в тази област у нас през тези почти 20 години.
Понастоящем в Асоциацията членуват над сто психотерапевти, както и представители на почти всички практикувани в България психотерапевтични модалности: Психодрама, Фамилна терапия, Психоаналитична психотерапия, Аналитична психология (Юнгианска анализа), Когнитивно-поведенческа психотерапия, Краткосрочна терапия, Ориентирана към решения краткосрочна терапия, Личностноцентриран подход, Неорайхианска психотерапия, Позитивна психотерапия и Музикотерапия.
Българската Асоциация по Психотерапия е член на Европейската Асоциация по Психотерапия (ЕАП) и е Национална присъждаща организация за квалификацията "психотерапевт". Като такава тя изгражда и поддържа националния Регистър на психотерапевтите в Република България и полага усилия за регламентирането и утвърждаването на психотерапията като професия. Правните аспекти на тази професионална среща между пациента/пациентите и психотерапевта/психотерапевтите са в процес на засилено законово регламентиране в цяла Европа, където психотерапията се разглежда като самостоятелна свободна професия и с инициативата на Европейската Асоциация по Психотерапия (ЕАП) вече е правно уредена в Германия (от 1998), Италия (1998), Австрия и Швейцария (2011), Франция и Обединеното Кралство.
В България процесът на разработване и внасяне на Законопроект за психотерапията, който да регламентира професионалната квалификация и добрата професионална практика в областта на психотерапията, беше иницииран от БАП преди повече от пет години и също вече навлиза в етап на финализация. Този Закон за психотерапията, както всички навременни и целесъобразни правни актове, се стреми да опише и регламентира във вид на правна норма вече съществуващите взаимоотношения между обществените нагласи и очаквания за предоставяне на квалифицирана и компетентна психотерапевтична помощ от една страна, и наличните подготвени и сертифицирани практикуващи психотерапевти от друга, гарантирайки правно качеството на предоставяната психотерапевтична помощ и защитавайки взаимните интереси както на пациентите, така и на психотерапевтите.
В основата на този Законопроект ние заложихме "компетентностния модел" за професионално развитие и практика, основаващ се главно на това, което психотерапевтът трябва "да знае и може", а не единствено на вида университетско образование и диплома, които той би трябвало да "има". Поради специфичната комплексност на предмета на психотерапевтичната практика, самият процес на обучение на специалистите-психотерапевти е по-скоро личностно-развитиен, а не дидактичен. Той е центриран не само върху преподаването на поредица от знания, а е насочен към процесите на съпровождане на индивидуалното развитие и себепознание на психотерапевта и засяга в крайна сметка неговият професионален идентитет, като включва задължително три основни елемента: лична психотерапия, теоретични семинари и обучение, и практическа работа под супервизия.
Съгласно изискванията на Европейската Асоциация по Психотерапия, приети и утвърдени от Българската Асоциация по Психотерапия, тези елементи са разпределени в общо-подготвителен компонент от минимум 1800 часа и специализиран компонент от поне 1400 часа, изискващи от кандидатите обща продължителност на този развитиен процес от най-малко 3200 часа, в допълнение към вече придобитото от тях образование в научните области на хуманитарните или социалните науки.
За момента медицинското образование със специалност по психиатрия и магистърската степен и/или специалност по клинична психология се доближават най-много до изискванията за базово ниво компетентност в нашия модел на психотерапевтично развитие, но с възможността за придобиване на допълнителни познания в различните свободно-избираеми курсове и програми на множеството сертифицирани държавни и частни Университети и обучителни Институти и Институции у нас, считаме, че занапред ще бъде възможно по-широкото включване като психотерапевти и на висококвалифицирани и компетентни не-лекари и не-психолози.
Като формат на приложение психотерапията може да бъде индивидуална, на двойката (вкл. фамилна), както и групова. Може да бъде само словесна или да включва и тялото, както и пресъздаването на редица ситуации от реалния или фантазмен живот на пациента. Да използва музика, рисувални или други средства, подпомагащи самоизразяването и себеразбирането. Да бъде краткосрочна или продължителна, ориентирана основно към намиране на решение или насочена към процес на вътрешно преосмисляне и себеразбиране. Търсеща разкриване на психичните конфликти или стремяща се към тяхното потискане. Като цяло, симптоматичното подобрение не се разглежда като достатъчно и задължително условие за ефективността на психотерапията, която по-скоро е насочена към подпомагане на индивида/двойката/групата за развитие достатъчен психичен капацитет за бъдещо самостоятелно справяне.
Извървяла своя почти 20 годишен "официален" път, психотерапията в България заявява открито своите компетентности и предлага своята квалифицирана помощ както в областта на здравеопазването и превенцията на психичните страдания, така и във всички останали сфери на културния, политическия, пазарния и обществения живот, които имат интерес към задълбочаване и доразвиване на своите подходи и насочването им към по-пълноценно оползотворяване на личностния, групов и организационен потенциал и творчество на техните членове.