Тази инфодемия доведе до масов страх. Страшно е психологическото противопоставяне между хората. Водят се спорове на кръв. Все едно искат да те смачкат, заради това, че няма единомислие. Събудиха се у хората някакви тоталитарни рефлекси.
Лекарите ги разбирам, защото виждат грозната страна на болестта, виждат леталния изход. Виждам лицето на страха. Имам пицария в едно село. В началото на епидемията се уплаших, но после реших, че тия са луди.
Това каза пред телевизия 7/8 тв Мира Радева.
Най-страшни са последиците върху децата. Защото възрастните все пак имаме отработени рефлекси, но при децата тези механизми ги няма. Така че ще има щети и в образованието, и в психиката им. Последиците ще ги сърбаме години наред, посочи тя.
Ако нямаше критично мислене, нямаше да има прогрес, нямаше да има наука. Така че не бива всички да говорят едно и също, коментира Радева.
Винаги трябва да се съмняваш. Да се съмняваш, означава да съществуваш. Това е единственият източник на прогреса. Всеки има право на критична гледна точка, дори да е погрешна, смята тя.