„Имах 3-годишен опит, когато издадох акта. Адвокат е представил документите. Не е бил служител на посолството. Не е имало прехвърляне. Това е констативен нотариален акт, който признава права, които вече съществуват преди това. Нотариусът, на основа на писмени документи, констатира дали тези права съществуват, или не“, обясни нотариус Иван Дахтеров, издал нотариалния акт за руската църква като държавен служител през 1997 година.
„Представеният документ е от XIX век – крепостен акт от 1898 г. Вероятно причината за търсенето на издаване на констативен нотариален акт е приемственост – все пак Царска Русия, след това СССР, след това Руска федерация“, коментира нотариусът пред bTV.
„Като нотариус аз гледам рамките на правото и молбата на клиента. Дали сега или тогава – резултатът щеше да е един и същи. Когато пред нотариуса се представи документ, нотариусът не изпълнява ролята на полиция. Изисква се документите да се представят в оригинал. Няма такъв тип проверка, защото гражданското право предполага добронамереност и добросъвестност“, уточни Дахтеров.
„Придобитото чрез престъпление не поражда правен ефект. Ако има злоупотреба, в даден момент тя ще е безсмислена“, подчерта нотариусът.
„С оглед значимостта на имота и значимостта на казуса не се предполага представянето на неверни документи. Не се притеснявам от проверка, защото още от самото начало ми стана ясно, че въпросът е политически и идват избори. Дали съм аз, или някой друг – няма значение. Казусът е интересен от политическа гледна точка. Не съм викан от прокуратурата. Интересен ще бъде начинът, по който ще бъде извикан. Очаквам проверка, но със спокойствие. В 30-годишната ми кариера съм имал проверки, считам работата си за отговорна“, посочи той.
"Констативният нотариален акт играе ролята на доказателство до момента, в който не се появи друго доказателство за друга собственост, противоречащо на този нотариален акт. Тогава той спира да има такова правно значение. Не съм чул някой да е оспорил с документи“, обясни още нотариус Иван Дахтеров.