"Имаме зацикляне на всички политически сили. Никой не се опитва да излезе от противопоставянето и агресията на това кого ще изберем, а не защо ще го изберем."
Тази позиция изрази в интервю за БНР политологът Георги Проданов, преподавател в Нов български университет.
Различна кампания означава да не се говори за политически сблъсък, а за управление. Избира се обаче елементарния подход, насочен към твърдите електорати. Проблемът не е в избирателите. Когато те отказват да направят рационален избор, това означава, че са принудени да участват в изборите, а не да избират, посочи Проданов.
"Редно е да си поставим въпроса кои са ни политиците, кой ги е излъчил и кого представляват. Имаме огромно количество фигуранти в сегашните парламенти, излъчени от различни групировки и лобита, които преследват частни свои интереси. Тези хора са изпратени там да защитят интересите на съответния олигарх и нищо повече от това. Имаме много тежък системен проблем."
Мегазадачата на тези, които биха искали да покажат, че са различни, е да сменят тона и разказа, подчерта Георги Проданов.
Докато изборите ги правят пиари и се концентрираме само върху външната опаковка, докато участват партии на отрицанието и няма политически дебат, който назовава ясно корупция и купуване на влияние с конкретни случаи, а не с абстрактно и кухо говорене, ще получаваме все същото, което сме получавали до момента, смята той.
Тези, които искат да представляват непредставените, трябва да им говорят на техния език, категоричен е политологът.
Политиците са втренчени в политическия скандал и се търсят всички средства, без значение колко се уврежда обществото, каза в заключение Георги Проданов.
В България имаме две основни групи – едните почти винаги гласуват, другите традиционно не гласуват, което не означава, че не се интересуват. Най-големият проблем е, че системните партии в последните години на перманентна криза не успяха да изработят подход към тези, които не гласуват.
Това мнение изказа в предаването "Неделя 150" журналистът Бойко Станкушев, изпълнителен директор на Антикорупционния фонд.
Сред много голямата част негласуващите – 60-65%, има хора, които много добре преценяват политическата ситуация, наясно са с качеството си на живот, а повечето от тях са много просветени хора, изтъкна той.
Нашите западни партньори "не са еднотипни, не са на един и същи акъл, не са хомогенни по въпроса как да се отнасяме към официално обявените за корумпирани и включени в санкционни списъци", заяви Бойко Станкушев в предаването "Неделя 150".
"България има два вида западни партньори – тези, които са извадили санкционни списъци, като британците и американците, и знаем вътре кои са, и някои европейски страни, които се снимат, ръкуват, даже прегръщат. (…) Едните са безпределно ясни с техните списъци поименно, а другите не обръщат внимание на това. Г-жа Урсула ще идва в България. Тя дали ще постави въпроса какво е отношението към официално извадените (в санкционните списъци – бел. ред.) и от нейни партньори. Възниква големият въпрос – доколко съм длъжен да се съобразявам, и дали само куртоазно, с тези вопли, препоръки и гласове, че сме много изостанали, много корумпирани, като същите тези хора легитимират най-корумпираните?"
"По-голямата част от политическият естаблишмънт, който държи пари, информация, не е хомогенен. Там има поне три групи хора. Такива на много високо равнище, видими и само те поддържат връзки с реалните чорбаджии на тази страна. Втората линия е на изявени политически лидери, които обаче нямат достъп до тези места, откъдето се спускат корпоративни, лобистки, политически и геополитически и други стратегии. Третите стоят за пълнеж и като дойде време да гласуват, гласуват, както им се каже. Не може да преговаряш с хора, когато знаеш, че не вземат решения. Те са сложени, за да изпуснат напрежението, да размият представите на хората за политическото и нищо да не се случи. Това е наивността, която ще се наказва на още много избори", заяви журналистът.