Държавният глава Румен Радев прие на „Дондуков“ 2 кандидата за служебен министър-председател Димитър Главчев, който му представи състава на новия служебен кабинет. След като Димитър Главчев предложи мястото на Калин Стоянов като вътрешен министър да бъде поето от Атанас Илков, Румен Радев сподели, че ще подпише указ за служебния кабинет „Главчев“ 2, а предсрочните изборите да се проведат на 27 октомври. Какво да очакваме на изборите… Пред ФАКТИ говори политологът Георги Киряков.
- Г-н Киряков, България диша ли по-спокойно вече, след като Калин Стоянов няма да е вътрешен министър?
- Вижте, няма особена разлика дали министърът се казва Калин Стоянов или Стоян Калинов, след като зад този министър седят същите интереси, които стояха и зад предишния. Доколкото виждаме по развитието на политическата ситуация и коментарите на основните политически играчи, това е резултатът от тази рокада. Това е първият коментар. Вторият е свързан с факта, че продължава една изключително неблагоприятна за демокрацията тенденция за министри на вътрешните работи да се назначават полицаи. За министри на вътрешните работи би трябвало да се назначават граждански лица, въпреки че в България това може би се е случвало само веднъж. Защо трябва да се назначават граждански лица… Защото МВР е силова структура, върху която трябва да има граждански контрол. Единственият начин да се осъществява такъв контрол е той да бъде от гражданско лице през гражданското общество. Ако имаме полицаи за министър на МВР, вероятността неговият начин на мислене да не е граждански е много голям. Вероятността той да си представя управлението на една държава като недемократично, също е много голяма. Това е коментарът, който мога да направя във връзка с назначаването на поредния полицай за министър на вътрешните работи. Неслучайно се казва, че в МВР има политическо и професионално ръководство. В политическото ръководство трябва да има гражданско лице, а в професионалното ръководство вече няма проблем да има полицаи.
- Но за сметка на това видяхме, че полицаите си харесват министъра, защото Калин Стоянов бил диалогичен - като човек от системата…
- Да, за системата вътре в МВР Калин Стоянов бе приемлив, но нямаше диалог с гражданите, които са работодателят на тази система.
- Това ли бе голямата слабост на Калин Стоянов, че нямаше диалог с гражданите…
- Една от слабостите е това, а друга е, че не се съобразяваше по никакъв начин с парламентарния контрол, на който са подчинени всички министерства. Изказвания от рода, че „… аз няма да допусна намеса на политици в работата на вътрешното министерство“ означава, че „… аз няма да допусна намеса на избирателите в работата на МВР, ще го феодализирам до степен, че да няма никаква информация какво се случва вътре“. Това също е един от възможните коментари за работата му и тълкуването на тези негови действия.
- Защо Калин Стоянов стана неудобен. Видяхме го като вътрешен министър в „сглобката“, а сега…
- Доколкото следим назначенията в кабинета на „сглобката“, той е бил предложен от Мария Габриел в качеството ѝ на договорен ротационен министър-председател.
Това означава, че вероятността Калин Стоянов да ѝ е бил подсказан от Бойко Борисов и неформално от Делян Пеевски е много голяма.
Казвам вероятно, защото нямам доказателства за такава връзка. Но съмненията са, че той е част от партийно-политически договорки, които са в ущърб на демокрацията и на обществото. По принцип не трябва съставянето на кабинет да се организира на база договорка за разпределение на властови ресурси. Първо трябва да се оформят програми, а след това да се говори за министри. В България винаги е обратното, защото виждаме първо разпределение на постовете.
- Партиите първо се разбират кой колко министерства ще вземе…
- Да, независимо каква е формулата, разпределят се кой какъв дял ще получи и след това се говори, ако изобщо се говори, защото рядко се е случвало, как ще се управлява, по каква програма, какви цели ще се поставят и т.н.
- Изборите ще са на 27 октомври. Партиите в каква кондиция са или ще се повтори същото, което видяхме на предишните, но с разликата при ДПС, където напрежението и разделението са големи?
- Всички партии стартират с ниска обществена легитимност, ниско обществено доверие, защото продължава тенденцията за отказ на хората от правото им да гласуват. Тоест, социологията на този етап показва, че още по-малко избиратели ще се явят пред урните на 27 октомври. Ако погледнем отделните партии, никоя от тях не е в добра кондиция. ГЕРБ-СДС загубиха почти 100 хиляди гласа на последните избори и няма особени перспективи да си ги върнат, ако не се опитват през МВР буквално да получат някакво електорално предимство. При ПП-ДБ също не е добър политическият тонус, защото те загубиха половината си гласове, спрямо пика на своята популярност и няма изгледи да възвърнат огромна част от тях, а може би и някаква малка част. ПП-ДБ нямат и особено интересни предизборни послания освен добре познатите ни „борба с корупцията“ и „борба срещу влиянието на определение политически лица“.
- А ще чуем ли пак стереотипните „влизане в еврозоната“ и Шенген?
- Това е общ приоритет на някой от партиите, включително на ГЕРБ-СДС, така че там няма да има битка, а на друго поле ще бъде тази битка и тя не се очертава да е в полза нито на едните, нито на другите. При ДПС е ясно. Позиционната война, която се води вътре в самата партия, защото няма технологично време, най-вероятно ще накара ДПС да се яви на изборите с партия носител на база идеите. Те така да си вземат някаква регистрация, а пък при Делян Пеевски също няма технологично време, за да направи партия. Просто има технологичен процес, който е малко вероятно да бъде изпълнен в рамките на два месеца. Така че и при него най-вероятно ще видим някаква форма на коалиция между партии, която да се нарече примерно „Ново начало“ както се очаква. Така ще се стигне до ситуация, в която нито обществото ще е доволно от поредните парламентарни предсрочни избори, нито партиите ще са доволни от резултата, защото обществото ясно ще покаже, че няма особено желание да участва в поредния на партиен експеримент.
Отидете към основна версия
26 Август, 2024 13:37 3 402 23
Георги Киряков пред ФАКТИ: За системата на МВР Калин Стоянов бе приемлив, но нямаше диалог с гражданите
Всички партии стартират с ниско обществено доверие преди изборите, защото продължава тенденцията за отказ на хората от правото им да гласуват, казва политологът
Снимка: БНР
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 2.9 от 12 гласа.