Новият европарламент се структурира и започва активна работа. Какви планове има ЕС и къде е мястото на България в тях... Пред ФАКТИ говори евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ-СДС/ЕНП).
- Г-н Новаков, европарламентът вече се структурира и започна работа. Какви ще са приоритетите в новия мандат?
- В новия мандат Европейският парламент ще се фокусира върху подобряването на конкурентоспособността и независимостта на европейската икономика в енергиен и технологичен план, както и по отношение на сигурността. Приоритети ще бъдат съхраняването на околната среда, преходът към въглеродна неутралност и поставянето на иновациите в центъра на икономическото развитие. Събитията от последните две години подчертаха необходимостта от оптимизиране на политиката за сигурността и отбраната в ЕС. В личен план, като координатор на ЕНП за регионалната политика, основният ми приоритет е да запазим разбирането на политиката по сближаване като ключов фактор за изравняване на неравенствата в ЕС. Това включва защита на ресурсите за регионално развитие и осигуряване на формулирането на цели и приоритети съвместно с регионите и местните власти. От друга страна, в транспортната политика предстои продължение на дебата за преход към въглеродна неутралност и използване на чисти транспортни методи. Целите на Зелената сделка трябва да бъдат адаптирани към особеностите на отделните региони, като в дневния ред ще се разглежда и енергийният преход.
- Европа се движи, а Шенген по суша за нас приближава. Такива ли са нашите очаквания, свързани с доклада, който трябва да бъде обявен на 12 декември? Австрия ни става приятел и казва „да“… Нидерландия също започва „да ни харесва повече“…
- Нашите очаквания са положителни, защото България отдавна е изпълнила всички условия и критерии за пълноправно членство в Шенген. Сигналите от Съвета и Комисията в това отношение са еднозначни и неслучайно в тази посока беше и разискването в Европейския парламент в Страсбург по време на последната му пленарна сесия. Опитът ми в европарламента досега ме е научил никога да не се радвам предварително, защото в Брюксел „нищо не е договорено, докато всичко не е договорено“. Но все пак, тенденцията е ясна и няма да скрия, че в кулоарите на евроинституциите вече се готвят да отварят шампанско. И ги разбирам, защото пътят дотук беше дълъг и труден. Доскоро спънките бяха отчасти вътрешнополитически, като страната ни често се оказваше заложник на политическо говорене и стремежи на някои политици да печелят електорална подкрепа с негативно говорене. Въпреки това, благодарение на упорита работа и диалог със страните-членки, виждаме нарастваща подкрепа от страна на Австрия и Нидерландия.
- Какво се промени, за да очакваме от Австрия „да“?
- Промяната е резултат от усилията ни да представим България като надежден партньор и защитник на външните граници на ЕС. Подобренията в граничния контрол и управлението на миграционните потоци изиграха ключова роля. Важни са също и дипломатическите усилия и партньорствата, които култивираме, както и превъзмогването на политическите бариери вътре в други държави-членки.
- Вие сте член на комисията по транспорт в ЕП. Казвал сте, че България в Шенген по суша означава много спестени пари и време. Как ще се случи това - веднага, ще има гратисен период?
- Членството ни в Шенген ще донесе значителни икономически ползи, чрез отпадането на вътрешните гранични проверки. Това ще намали времето за транспорт и разходите за бизнеса, повишавайки нашата конкурентоспособност. Очаквам ефектите да се усетят скоро след положителното решение, но някои процеси може да изискват кратък гратисен период за адаптация към Шенген. Вярвам, че с координация и воля за действие тези промени ще настъпят бързо и ефективно.
- Друга комисия, в която участвате, е тази за регионалното развитие. Какво очаква България в тази насока?
- Много е трудно да очертаем очакванията от българска страна при липса на редовно правителство и нормално действащо Народно събрание. В последните години страната ни сякаш не желае да инвестира милиардите евро по линия на кохезионната политика и на Механизма за възстановяване и устойчивост. Това просто не е приоритет на дневен ред и числата го доказват - към днешна дата имаме едва 6.5% реално изплатени суми по европейските програми и 8.5% по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Т.е. по Коледа тази година ще имаме едва 2.6 млрд. лв. инвестирани европейски средства по кохезия и по Плана от общо 35 млрд. лв.
А програмният период започна 2021г., когато беше и последното редовно правителство с ясен приоритет върху европейските средства.
На 28 ноември в Брюксел се проведе Съвет общи въпроси по тема кохезия, където министрите на държавите-членки приеха заключения за бъдещето на кохезионната политика. Изричният въпрос към министрите и постоянните представители беше „как да подобрим споделеното управление на кохезионните фондове с оглед принципа на субсидиарността в бъдеще?“ Германия и Литва са имали отделни точки, изказванията на 4-5 отделни министри са вече в Западната преса. Нека сега да си представим как тези теми и процеси са от значение на фона на случващото се в българския парламент.
За следващата година, що касае кохезионната политика, виждам следните приоритети:
- значително ускоряване на изпълнението на програмите, особено по отношение на физическата инфраструктура;
- да запазим принципа на споделеното управление и партньорство с регионите, градовете и селските райони;
- радикално опростяване правилата на бъдещата кохезионната политика
Надявам се да има и редовно правителство, което да има същите приоритети.
- Екатерина Захариева стана еврокомисар с ресор „Стартъпи, изследвания и иновации”. Какво ще е мястото на България в тази посока, как виждате развитието на тази политика на ЕС като цяло?
- Има реален шанс до края на своя мандат българският еврокомисар да управлява ресурс от порядъка на 200 млрд. евро. Това би било исторически успех за страната ни. Именно с този европейски ресурс Съюзът ще чупи бариерите на иновационния потенциал на територията на 27-те държави. Ще създаваме и укрепваме иновационните ни компании и ще продължаваме да формираме следващото поколение европейски учени.
В последното десетилетие България се превърна в генератор на иновативни и технологични компании с реални разработки и глобални успехи.
Това е признание и за тях. Брандирането ни с този ресор ще помага и на екосистемата от такива компании в страната, както и на перспективите за привличане на собствени и чужди инвеститори в технологичната сфера. Самият факт, че българският еврокомисар се справи чудесно по време на изслушването си в Европейския парламент, е и огромна надежда за нещо друго. От години едва няколко държави в Съюза оползотворяват по-голямата част от европейските средства за иновации. Имаме нужда това да се промени в посока по-широко участие на страни като нашата. Принос за това имат и последните български еврокомисари.
Моите очаквания за политиката по научни изследвания и иновации е, че ще фокусира повече ресурс в по-малко и по-приложни сфери. Друго мое предположение е, че тези европейски средства ще трябва да обслужват и обективната необходимост от повече инвестиции в сигурността и отбраната на Европейския съюз. От инвестиции в технологии с двойно предназначение до пряка подкрепа на компании, които оперират в сферата на сигурността и отбраната. Например, какво пречи ЕС да финансира системата за задвижването и сензорите на автономния всъдеход, разработван от естонска компания, като впоследствие тази платформа бъде експлоатирана на бойното поле?