Как и защо се стигна до присъдата на Брендо от 10 години и половина? Андрей Янкулов пред ФАКТИ

Софийският апелативен съд окончателно реши, че Евелин Банев - Брендо ще изтърпи у нас общо наказание от десет и половина години при първоначален строг режим. От този размер ще бъдат приспаднати почти една година в ареста в Италия, както и времето, в което Банев е в затвора в София. Протестът на прокуратурата за отмяна на решението и преизчисляване на общото наказание не беше възприет от съда. Магистратите изрично посочиха, че във внесения от държавното обвинение протест не е поискано увеличение на определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора за осъденото лице, поради което съдът не може и да го разглежда. Така ли приключва сагата… Пред ФАКТИ говори Андрей Янкулов, старши правен експерт в Антикорупционния фонд (АКФ).

- Г-н Янкулов, приключи ли съдебната сага „Брендо“. Дела в три държави, три различни присъди… Накрая той се предава, за да лежи 10 години и половина у нас. Това ли е краят на мегаделото?
- Да, с решението на Апелативен съд - София от миналата седмица казусът какво наказание ще търпи Евелин Банев е окончателно приключен. Естествено, съществува вариант прокуратурата да поиска възобновяване на делото, т.е. повторното му разглеждане, но това е рядко използван извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове. Тук става въпрос единствено за решението на българския съд как ще се изпълняват у нас наказанията на Банев, наложени в Италия и Румъния. Самите чужди присъди не могат по никакъв начин да бъдат преразглеждани у нас, но Италия и Румъния прехвърлят на България правото да изпълни наложените от техните съдилища наказания.

- Три различни присъди в три различни държави от ЕС. Как се прилага правото, за да стигнем до 10 години и половина у нас?
- Когато гражданин на една страна е осъден в друга държава съществува възможността чуждото наказание да бъде прието за изпълнение в държавата по произход на осъдения. Когато е у дома, съществуват повече шансове поправителната цел на наказанието лишаване от свобода в частност да бъде по-лесно постигната.
Когато се касае за ЕС, материята е регулирана от Рамково решение на Съвета на ЕС, което е транспонирано с вътрешен законодателен акт на всяка държава-членка. И по силата на правото на ЕС, българското, италианското и румънското законодателство италианската присъда на Банев от 20 години лишаване от свобода и румънската от 10 години и половина са изпратени за изпълнение в държавата му по произход България, където той се и намира към момента.
Когато получи присъдите, измежду редица други обстоятелства, българският съд трябва да прецени и на кой текст от българския НК съответстват престъпленията, за които е наказан в другите държави. Правилото е, че наказанията се изпълняват, както са наложени от чуждия съд. От него обаче съществува изключението, че ако наложеното чуждо наказание е по-тежко дори от най-тежкото, което нашият закон предвижда за това престъпление, нашият съд може да го намали до най-високия размер за това престъпление по нашето право. Именно на база на това изключение българският съд редуцира италианското наказание на Банев наполовина, защото приема за съответстващи на престъпленията, за които е осъден в Италия, такива по нашия НК с максимален размер на санкцията 10 години лишаване от свобода.
По българското право, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага за изпълнение най-тежкото от тях. В случая това е прието от нашия съд за приложимо, защото Банев е осъден по различно време в Италия, Румъния и България, но без да има предходна присъда. Така, по силата на тази разпоредба на нашия НК, съдът „обединява“ или „кумулира“ италианското и румънското наказание в най-тежкото, което след редукцията на италианското се оказва румънското от 10 години и половина. В него също влиза и наказанието на Банев по българската му присъда, което е най-ниско измежду трите.

- В Италия Брендо е осъден на 20 години, защото е признат за лидер. А у нас какво се промени…
- У нас не е и не може да бъде преразгледана италианската присъда – той си остава осъден за това, за което е осъден от италианския съд. Как се е стигнало до редукцията на наказанието, вече обясних.

- Винаги, когато стане дума за делото около Евелин Банев – Брендо, говорим само за него. Но не само той е осъден по това дело. Вие следите процеса доста изкъсо. Кои са другите и какво се случва с тях. Къде излежават присъдите си…
- Заедно с Банев в Италия са осъдени още двама българи - Т.Г. и М.Б., за които е прието, че са част от групата му. Банев получава наказание от 20 години лишаване от свобода, Т.Г. - 15 години и М.Б. - 12 години.
Споменавам ги с инициали, защото може и вече да са си изтърпели наказанията, респективно да са освободени предсрочно, което е съвсем нормална процедура, или дори да са реабилитирани, т.е. държавата вече да трябва да ги третира като неосъждани.
И тримата са осъдени за организирана престъпна група и неудал се заради разкриването на групата от италианските и испанските власти внос на 1500 кг кокаин.
Т.Г. и М.Б. са предадени от България на Италия по европейска заповед за арест, за да бъдат съдени. И след като са осъдени, са върнати в България да си изтърпят наказанието - т.е. преминали са през аналогична съдебна процедура като тази на Банев за признаване и изпълнение на италианската присъда.

- Оказва се, че присъдата на Брендо е редуцирана, а на другите двама не е. Защо става така?
- Наказанията им не са намалени, защото през 2018 г. Апелативен съд – Пловдив и Апелативен съд – София, които са решили с крайни съдебни актове въпросите, свързани с изпълнението на италианските им наказания у нас, са приели, че по българския НК престъпленията, за които са осъдени по италианския НК, съответстват на квалифицирани състави на организирана престъпна група и контрабанда на наркотици. Максималното наказание, което нашият НК предвижда за тези престъпления, не е по-ниско от наложеното от чуждия съд, което би било основание за намаляване на чуждото наказание до максималния размер по българското право. При Банев, обратно, българският съд приема по-леки съответстващи на италианските престъпления по нашия закон и затова се стига до описаната редукция.

- Как трябва да се изпълнява правото на ЕС у нас при разпоредба на нашия Наказателния кодекс (НК) спрямо приети за изпълнение наказания на чужди юрисдикции. Има ли определен единен подход, или всичко зависи от Наказателния кодекс на отделната страна…
- Дали „обединяването“ по силата на нашия НК на приети за изпълнение наказания лишаване от свобода от страни от ЕС е въобще допустимо по правото на Съюза, или ако е принципно допустимо, то при какви конкретни условия, е най-ключовият правен въпрос, който описаният казус повдига. За съжаление, българският съд не се обърна към Съда на ЕС с преюдициално запитване, за да получи неговия отговор, а реши набързо делото със спорни мотиви.
Както вече споменах, правилото на регулиращото материята Рамково решение е, че чуждото наказание се изпълнява в получилата го държава такова, каквото е наложено от осъдилата държава, защото действат принципите на взаимно признаване и взаимно доверие между държавите-членки. И ако за редукцията на наказанието все пак има правно основание в акта на правото на ЕС (отделен въпрос дали приетото в случая е приложимо), то за пълното заличаване на едно прието за изпълнение чуждо наказание такова основание директно не може да бъде изведено отникъде.

А в случая на практика се е случило точно това с италианското наказание – то хем е „прието за изпълнение“, хем в действителност е буквално изтрито от правния мир с направеното със същия съдебен акт „обединавяне“ или „кумулиране“ на наказанията с поглъщане на по-леките от най-тежкото.

Тогава всъщност какво точно е прието за изпълнение? Би ли изпратила Италия присъдата си у нас, с което се отказва от суверенитета си да изпълни наложеното от собствения си съд наказание и прехвърля компетността за изпълнение на България, ако знаеше, че наказанието ѝ в действителност въобще няма да се изпълнява, макар и да е формално прието за изпълнение? На тези въпроси няма отговор.
От друга страна, ако, например, правило за „кумулиране“ на наказанията като нашето се съдържа в наказателните закони и на Италия, и на Румъния, резонно би се поставил въпросът дали осъденият пък трябва да бъде третиран по-тежко само защото е осъден от различни юрисдикции в Съюза, защото ако би бил осъден в една и съща – наказанията му биха се кумулирали по вътрешното ѝ право. А принципът на правото на ЕС е, че не би трябвало да има значение къде точно е осъден.
Преплитат се различни принципи – на държавния суверенитет, на взаимното признаване и доверие между държавите-членки, на еднаквото третиране, и именно затова казусът е много интересен от правна страна и щеше да бъде добре да има произнасяне по него на Съда на ЕС.