Изследване на Института за пазарна икономика показва, че България е на първо място по БВП в целия Европейски съюз по разходи за правосъдие, далеч над останалите държави членки. Има възможност тази тенденция да се промени и това е изцяло в ръцете на Народното събрание. Това каза правният експерт в Института за пазарна икономика Иван Брегов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.
По удовлетвореност от правосъдието и по борба с корупцията България се нарежда между Косово и Сенегал, а по разходи за правосъдие сме първи в Европейския съюз. "Плащаш много и добре, а резултат от това няма. Не съм убеден, че това е моделът, при който може да съществува българската съдебна власт. Трябва да се търсят лостове, свързани основно с бюджета и с преформатирането на съдебната карта на страната, да няма съдилища – "свещени крави“, които да съществуват на всяка цена, и да няма структури на прокуратурата, които да са подчинени единствено на волята на главния прокурор. В някои прокуратури освен редовите прокурори, които се занимават с професионалната си дейност, административните структури обрастват с четирима, петима, че и до шестима заместници. Необходимо ли е главният прокурор да има един много специфичен бюджет за представителни разходи, който не е видим в каква посока се харчи и дали това не е свързано с личните амбиции и цели на временно изпълняващия тази длъжност главен прокурор?“, попита Брегов.
По думите му 93% от бюджета на съдебната власт отиват за плащания за възнаграждения и бонуси на съдиите, прокурорите и следователите. "Имаме модел, в който едва 7% се харчат за капиталови разходи и други разходи на съдебната власт, останалите са за персонал. Заплатите нарастват всяка година и това е заложено в Закона за съдебната власт“, обясни Иван Брегов.
Затова една от мерките за спиране на харчовете в съдебната система, които правните експерти в Института за пазарна икономика предлагат, е пълно замразяване на конкурсите и спиране на назначенията в системата. Друга мярка е отмяна на модела на индексиране на заплатите в съдебната власт.
"Цената на свършената работа трябва да се определя според натовареност и качество и да се определи каква ще бъде тя за определени категории дела. Ако това се върже с нормата за натовареност, която ВСС е изработил за съдиите и прокурорите, може да даде добър резултат. Това ще бъде работа, която ВСС трябва да свърши. В по-дългосрочен план трябва да се поставят обективни критерии, като натовареност и разположение, които да казват къде колко души са необходими и през определен времеви период това да бъде ревизирано“, обясни Брегов.
Вторият вариант е по-рестриктивен. "Разходите за правосъдие са определен процент от БВП на държавата. Ако БВП спада, падат и разходите за правосъдие. Тогава вече ВСС на самоуправляващата се съдебна власт ще трябва да реши дали има нужда от над 2200 съдии и над 1500 прокурори и следователи, 22 членове на ВСС, 120 човека администрация във ВСС и 120 човека администрация в Инспектората към ВСС и да прецени как да ги възнагради, съобразно процента от доходите, които получава от БВП на страната“, коментира експертът от ИПИ.
Третият модел е историческият модел на бюджетиране. "Той доведе до това за 10 години – от 2015 до 2024 г., бюджетът на съдебната власт да скочи двойно – от 680 милиона на 1,3 милиарда лева. Ако правосъдието не допринася за благосъстоянието и за икономическия подем, тогава няма нужда да бъде щедро възнаграждавано. Нека да се самоуправлява. От 1,3 милиарда лева тези 5000 души в системата ще разполагат с 800 милиона", посочи Иван Брегов.