Населението на Европейския съюз към 1 януари 2025 г. е 450,4 милиона души, или с над 1 милион повече, отколкото към началото на 2024 г. Това сочат най-новите оценки на Евростат, публикувани днес, когато се отбелязва Световният ден на човечеството, предават от БТА.
Населението на ЕС расте за четвърта поредна година, след като намаля през 2021 г. заради последиците от пандемията от КОВИД-19. Растежът може да се обясни до голяма степен с увеличението на миграцията. От 2012 г. насам отрицателният естествен прираст на населението на ЕС бива компенсиран от положителна нетна миграция, посочва Евростат.
В сравнение с 1960 г., когато жителите на ЕС са наброявали 354,5 милиона, към 1 януари 2025 г. населението е нараснало с 95,9 милиона души. Темпът на растеж обаче постепенно се забавил през последните десетилетия. Докато през 60-те години на миналия век населението е нараствало средно с около 3 милиона души на година, то през периода 2005–2024 г. растежът е бил около 0,9 милиона души на година.
Към 1 януари 2025 г. най-многолюдната страна в ЕС е била Германия (83,6 милиона души), а с най-малко население е била Малта (около 600 000 души).
В България към началото на 2025 г. населението е било 6 437 360 души, или с 8121 по-малко, отколкото към 1 януари 2024 г., сочат данните на Евростат.
За сравнение, през 1960 г. населението на България е било 7 829 246 души.
Трите страни с най-голямо население - Германия (19 на сто от населението на ЕС), Франция (15 на сто) и Италия (13 на сто), са съставлявали почти половината (47 на сто) от общото население на ЕС към 1 януари 2025 г.
Между 1 януари 2024 г. и 1 януари 2025 г. 8 страни от ЕС е регистрирано намаление на населението, а най-значителен е бил спадът в Латвия, Унгария, Полша и Естония.
Сред 19-те страни от ЕС, регистрирали най-високи темпове на растеж на населението, с най-голям ръст са били Малта, Ирландия и Люксембург.