През последния месец темата за санирането е много актуална. Причината е, че държавата реши да влее в този процес 1 млрд. лв. Досега акцентът в темата е върху юридическата страна – създаване на Сдружение, последствията от участието в него, срокът на гаранциите и други. Почти не се говори за техническата част – как трябва да се направи, какви материали да се ползват, какво да се гледа като се полага топлоизолацията?
Първите две неща, които се отчитат при започване на топлоизолирането (санирането) на сградата е нейната конструкция и дали в тази конструкция има предвидена някаква изолация при строителството. Така например, при някои постройки тип ЕПК стените са двойни и между вътрешната и външната някога е слаган изолационен материал, но с времето почти е изчезнал.
„За всяка сграда има два варианта между, които собствениците могат да избират
Единият е да се използва най-добрата възможна изолация за въпросната сграда, независимо от цената. Често това е доста скъп вариант. Другият е да се види с какви пари ще се прави санирането и според отделените средства да се търси начин за топлоизолация в рамките на въпросния бюджет”, казва Румен Димитров, строителен мениджър в „Хаусмайстер”.
Най-популярният начин за саниране е термосистема. Тя включва в себе си определен вид термоизолационен материал, който се закрепва с лепене и с дюбелиране към стените на сградата и върху него се поставя подходящата комбинация от мрежи, шпакловки, мазилки, цветове и други. Видовете термоизолационен материал варират в доста широки граници. Също така може да се ползва и вата, която предварително е обработена с цел изолация на стени.
Ключовият момент при санирането
е, че то трябва да се прави като системно решение, за да може да изпълни целта си и да има смисъл от него. Повечето доставчици на термоизолационен материал, независимо дали е вата, фасаден стериопор, фибран, е важно да дадат системно решение, а тези, които го изпълняват да го спазват. „Когато санирането се прави с пропускане на операции или неглижиране на някои от строително монтажните работи, тогава резултатът е някакъв компромис с неясно бъдеще. Най-често се прави недостатъчно добра мазилка и изобщо този слой, който защитава от атмосферните условия, се пренебрегва по някакъв начин (пропускат не слоеве, вкарват се евтини материали) резултатът е, че след кратко време, да кажем 5 години (а е логично да няма проблеми поне 15 години) термоизолацията вече е компрометирана и ефектът от санирането е значително по-малък”, обяснява Димитров.
Проблемите, когато санирането не е направено по предписание
са, че термоизолацията се компрометира от влага, студ, UV радиация. Когато външният слой се наруши, вътрешният започва да поема влага. Дали ще е само по фугите, дали ще е в масата си, поета веднъж тази влага създава изключително неприятна ситуация, тъй като това са обикновено материали, които имат склонност да задържат влагата, дори да не е в себе си, а между топлоизолационния материал и сградата, тази влага никога не излиза. Настъпва мухъл, разрушение, а през зимата започва да замръзва. Замръзването води до допълнителни разрушения”, припомнят специалистите от „Хаусмайстер”.
За ползите от санирането
е говорено многократно. Когато една сграда е добре изолирана с непрекъснат слой термоизолация, с добре затворени прозорци, с липса на термомост между вътре и вън, независимо дали става дума за тераси, балкони, тогава парите вложени в термоизолация се връщат в по-ниски разходи за отопление, респективно за охлаждане.
Как се определя гаранцията
на санираната сграда? Тя е посредством сертификат, който всеки от доставчиците на различните материали за саниране, дава – топлоизолационен материал, бои, мазилки и други. „Трябва да се знае, че най-големият враг е слънцето. Сгради изложени дълго време на слънчево греене трябва да бъдат достатъчно устойчиви на UV радиация, защото тя е тази, която причинява нарушаване и разрушаване целостта на финиша. Когато той се наруши дъждовете, студовете и атмосферните условия като цяло влошават ситуацията”, обяснява Димитров.
Ако прозорците не са с качествена дограма дефакто няма саниране
Дори да се сложи и най-скъпата топлоизолация, ако се направи компромис с дограмата за прозорците, може да няма никакъв ефект от санирането. Хората не могат да бъдат задължени да им бъде поставена дограма с определени параметри, но поне на общите части може да бъде поставена достатъчно добра дограма. „Целта е като се санира цялата сграда, стълбищната клетка, която представлява един висок комин във всяка една сграда, да бъде поне добре затворена, ако не толкова термоизолирана. Един нисък клас дограма сложен на стълбите и една приемлива изолация на стените ще е добро решение”, казва Димитров.