Новият закон, който забранява покупката на недвижими имоти в Нова Зеландия от чужденци, е последният опит за охлаждане на имотния пазар, който беше нажежен до максимум благодарение на силният интерес от страна именно на чужди граждани. Ограниченията вече са в сила и позволят на чужденци да купуват само по едно жилище и то в сграда в нов жилищен комплекс.
Правителството на страната причисли жилищата старо строителство към "особените активи", за чиято покупка е необходима проверка в Бюрото за чуждестранни инвестиции. Практиката обаче показва, че в почти 100% от случаите на клиента не му се разрешава да купи такъв имот. Прилагайки новите ограничения Нова Зеландия се причислява към държави като Великобритания, Австралия и Канада, който също приложиха сериозни рестриктивни мерки към покупката на имоти от страна на чужденци. Въпросните държави също изпитват криза в областта на достъпността на този вид недвижими имоти.
С 57% поскъпнаха жилищата в Нова Зеландия за 8 години - до юли 2018 г., сочат данните на Института за недвижими имоти в островната държава. В Окланд - популярно място сред китайските инвеститори, цената на жилище в центъра е 586 000 USD. Това е с 84% повече в сравнение със средата на 2010 г. За новозеландските градове средно този процент се е увеличил с 85% до 550 000 USD.
През юли поскъпването е било в рамките на 6.2% спрямо същия месец на 2017 г. По данни на Националния статистически институт близо 10% от реализираните сделки с жилища в района Куинстаун, в южната част на острова, са били с чужденци. В центъра на Окланд този процент е бил 19%.
Правителството заяви, че възнамерява да стимулира строителството и да въведе в експлоатация около 100 000 жилищни единици в следващите 10 години. Чуждестранните строителни предприемачи, които са поели ангажимента да изградят част от жилищните комплекси, ще имат възможност да продадат процент от жилищата още в етапа на изграждане.
Но отчитайки тенденцията на поевтиняване в световен мащаб през последните месеци, опозиционната Национална партия на Нова Зеландия предупреди, че „репресиите” могат да унищожат пазара на недвижими имоти. Някои критици предполагат, че законът ще може лесно да се заобиколи като сделките минават през компании.