Завърши ключов етап от реставрацията на Епископската базилика на Филипопол, която престои да бъде официално открита през септември тази година. Дотогава тя ще бъде покрита със стъкло. За целта в момента се изгражда специално скеле. Очаква се в най-скоро време сградата да бъде обявена от ЮНЕСКО за световен паметник на културната.
В момента строежът е достигнал до билото на покрива, „а тогава се прави т.нар. викане, при което се отправят благодарности и благопожелания. Подобен обичай има и в много други страни по света”, каза по време на официалната церемония Десислава Тарльокова, изпълнителен директор на фондация „Америка за България”. В случая момиче поръси една от най-красивите мозайки – тази с пауна, а секунди след нея посланиците направиха символично „измитане” на мозайката.
На церемонията присъстваха посланици или техни представители от 19 държави. Те отправиха своите послания и пожелания за общото ни бъдеще с вяра в споделени ценности на разбирателство, уважение и единство.
Голямата базилика на Филипопол e късноантична църква в Пловдив. Функционира през V-VI в. и е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Базиликата е трикорабна, с една апсида в източния край на средния кораб, като към момента са проучени южният и частично средният кораб.
Голямата базилика на Филипопол е построена върху по-стара сграда със сходни размери, а вероятно и функции. Тя е разрушена в средата на VI в. по неизяснени причини.
Базиликата е много големи размери. Общата ѝ дължина е 86.33 м и широка 38.50 м. Корабите са разделени от 14 подпорни колони, които са изградени в следния ред: две мраморни и една зидана. В западната част на обекта е имало атрий с колонада от трите страни.
Мозайките, с които е бил покрит пода на базиликата, са едни от най-интересните находки от проучването на обекта. Те заемат площ от близо 700 кв.м.
Едно от най-ценните открития направено по време на реставрационните дейности е фрагмент от голям почетен надпис на старогръцки за възхвала на големец от Филипопол от началото на II в. Той е открит случайно по време на дренаж на атриума на Епископската базилика в Пловдив. Целият текст, който е бил на 8 реда, не е запазен в наши дни. На фрагмент от надписа има само част от буквата „К”, което навежда на мисълта, че големецът може би се е казвал Клавдий, предполага епиграфът и преподавател в Софийския университет Николай Шаранков. Той е разчел и последно намерения фрагмент, в който се забелязва думата „театър”. Това е най-ранният надпис, който е открит на този обект.
Ето и посланията, които отправиха посланиците на държави от цял свят:
Австрия: И най-тежкият товар е лек, когато го носят мнозина.
Албания: Толерантността и самоограничението на другите не са модни тенденции, а основата на справедливото и равно общество.
Великобритания: Всички сме човешки същества. Всички сме различни. Разнообразието ни прави по-силни.
Гърция: Любовта е търпелива. Радва се на истинската вяра и всичко преодолява. Любовта никога не се проваля.
Дания: В доброто, в най-доброто всички ние си приличаме.
България: Да обединиш цялото и частичното, хармония и дисонанс. От всичко идва едно и от едно идва всичко.
Израел: Ти си голям, колкото и каузата, за която се бориш и млад колкото са дръзки мечтите ти.
Испания: Истината е достъпна за всички.
Ирландия: Заедно сме по-силни.
Италия: Не може да има мир без толерантност и приемане.
Кипър: Започваме наново в името на нашите потъпкани мечти, в името на живите, не искащи да бъдат хора, започваме наново.
Косово: Животът е възможност. Възползвайте се от нея. Животът е мечта. Сбъдне те я.
Словакия: Щастието не е над другите да се издигаме и да ги постискаме, а щастието с другите е да живеем еднакво образовани, щастливи и мирни.
САЩ: Любовта е единствената сила способна да превърне врага в приятел.
Румъния: Трябва непрекъснато да се опитваш да се изкачиш много високо, ако искаш да виждаш много надалеч.
Финландия: Всеки конфликт може да бъде решен и е недопустимо да бъде продължаван до безкрай.
Чехия: Материята, безразличието към другите хора, безразличието към съдбата на обществото е точно това, което отваря вратите на злото.
Швейцария: Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.