Вече стана закономерност при всяко земетресение да се обсъждат две теми. Едната касае културата на българина да застрахова имота си от природни бедствие, а другата се отнася до паспортизацията на сградите. Днес втората тема беше отново повдигната в парламента от министъра на регионалното развитие и благоустройството. „Спешно трябва да започне паспортизация на жилищните сгради, за да е ясно каква е конструктивната устойчивост на жилищния фонд”, заяви Лиляна Павлова пред депутатите по повод действията на държавните структури и Кризисния щаб за оценка на последствията от земетресенията в Перник.
В края на 2011 г. беше удължен срока за изготвяне на технически паспорти на жилищни, обществени и производствени сгради. Постройките от трета и четвърта категория, в които влизат най-много жилищни сгради, трябва да имат паспорт, съответно до 2014 и 2016 г. До 2018 г. трябва да бъде завършена паспортизацията на сгради от пета категория, в които влизат нискоетажни обекти.
Ако министър Павлова под „спешна паспортизация” има предвид връщане старите срокове, то тогава до края на тази година всички жилищни сгради от трета категория трябва да са снабдени със съответния документ.
Какво означава паспортизация на сградите?
В паспорта на сградата трябва да се опише качеството на конструкцията и строителните материали, да се приложат сертификати за всички видове съоръжения, качеството на електро- и водопроводната инсталации. Също така се посочва кога тези системи подлежат на обследване, реконструкция и обновяване.
Кой извършва паспортизацията?
При новите сгради това са консултантски фирми, които предават паспорта на собствениците на сградата, преди да се издаде разрешение за нейното ползване. При старите сгради паспортизацията се извършва от инженери с проектантска правоспособност и от консултантски фирми, лицензирани от МРРБ за извършване на подобна дейност.