Наследството от комунистическото минало на естонския град Тарту са 100-те "хрушчовки" - панелни блокове от времето на Съветския съюз. Наречени на тогавашния лидер на СССР - Никита Хрушчов - те са създадени през 50-те и 60-те години на миналия век като временни жилища, с които да се преодолее хроничният недостиг на жилища след войната. Деветнайсет от тези “хрушчовки” са включени в проекта SmartEnCity.
Инициативата, финансирана от ЕС, има за цел да подобри екологичната характеристика на европейските градове. В Тарту проектът е насочен към подобряване на енергийните качества на сградите. Блоковете в Тарту ще бъдат снабдени със соларни инсталации, ще получат нова външна изолация, нови прозорци, вентилационни системи и по-ефективно централно отопление. Всеки апартамент ще разполага с т.нар. система „Smart Home“, благодарение на която собствениците ще могат да контролират и сами да управляват потреблението на енергия.
„Хрушчовките“ са били строени набързо с помощта на панелни елементи. Предвидено е било те да „издържат“ не повече от 30 - 40 години, но се обитават и до днес. Външният им вид е еднотипен - сградите имат три до пет етажа и са боядисани в жълто и бяло. Енергийните им характеристики са изключително лоши - който живее на партера или на последния етаж - мръзне цяла зима. Същото се отнася и до онези, които имат много външни стени. В Москва бяха съборени хиляди подобни сгради, защото бе сметнато, че не си заслужава тези сградите да бъдат санирани.
Проектът на град Тарту
В Тарту обаче преследват амбициозна цел - старите кооперации да достигнат най-високото ниво на енергийна ефективност, съществуващо в момента - „клас А“. Според заместник-кмета на Тарту Раймонд Там, след санирането всяка кооперация ще може да икономисва две трети от енергията, която консумира в момента. Това означава, че разходът на енергия ще намалее - от 270 киловатчаса на квадратен метър, колкото е в момента, на 90 киловатчаса на квадратен метър в бъдеще.
Тонис Елма живее в току-що обновен панелен блок, който е строен през 1964 година, и споделя, че консумацията на газ и електроенергия вече е спаднала значително. По-възрастните жители в началото били резервирани към проекта, но все пак се съгласили да участват в него. Заместник-кметът Раймонд Там обяснява, че основните критики на хората са свързани с високата цена на санирането.
Обновяването на всяка кооперация струва по около един милион евро. Близо половината от средствата, необходими за целта, са отпуснати от Европейския съюз (около 4 милиона евро). Държавата също отпуска допълнителна помощ от националните си програми. Жилищните кооперативи обаче трябва сами да съберат останалата част от сумата (около 50%), необходима за санирането - като изтеглят кредит.
Някои критици смятат, че спасяването на сградите е прекалено скъпо и не си струва в тях да се влагат толкова средства. Според Раймонд Там, такова решение обаче не би било нито по-евтино, нито по-лесно.
Значителни икономии на енергия
Повечето обитатели на панелни кооперации все пак искат да се включат в проекта, защото очакват, че по този начин ще намалят енергийните си разходи. За да финансират участието си в него, те трябва да теглят заем за срок от 20 години.
Сградата, в която живее Тонис Елма, има 32 апартамента. Собствениците им ще трябва да изплащат по около 100 евро на месец, за да върнат заема. Очаква се обаче, че тези разходи ще се компенсират от икономията на енергия. „През 2019 г. разходите за отопление спаднаха с над 50 на сто, а консумацията на газ - с над 80%. А от соларните панели произвеждаме три пъти повече електроенергия, отколкото консумираме", обяснява той.
Естония разполага с общо около 6000 „хрушчовки“. Интерес към проекта SmartEnCity, който включва партньори от публичния и частния сектор, проявяват и други градове в Естония, както и в Латвия, Полша и България - все страни, които разполагат с огромен брой сгради, строени през ранните години на социализма.