Туристическият бизнес в Северна Корея и днес е доста слабо развит. Все пак тук всичко зависи не от желанията на туриста, а от това какво е разрешила държавата. Естествено, достъпните за чужденците жилища са строго определени и целта им е да покажат до каква степен се е развило севернокорейското общество. До имотите на средната класа в страна те нямат достъп.
Жилищният бум в Северна Корея е бил през 50-те години на миналия век. Построените тогава апартаменти са се превърнали в „спасителна сламка” за хиляди корейци. Интериорът напълно повтаря епохата на социализма у нас. Доскоро стандартните жилища са били много малки. Интересно е да се отбележи, че корейците не знаят какво е това входно антре в апартамента. При тях то е заменено от мини антре с площ, на която могат да се поставят не повече от три чифта обувки.
Странна е и банята. Няма тоалетна чиния, а клекало и специален извод за водата за душ. В по-съвременните жилища има и мивка. Доста по-късно в интериора на банята се появява ваната, но малцина са тези, които могат да се възползват от това удоволствие, тъй като централното топлоподаване е лукс, а и да имат бойлер това едва ли би им свършило работа, като се има предвид честото спиране на тока.
Холът в стандартните жилища не разполага с много мебели. Ярките покривала, репродукциите и снимките на политическите лидери по стените са неизменна част от интериора на всеки корейски дом. Шкафовете и извезаните салфетки са навсякъде. Ако в помещението има плосък телевизор, то това е белег, че семейството е много богато. Често в хола може да се види и хладилник, който също е доказателство за заможност и се поставя на най-видното място. Аналогична е ситуацията и с меката мебел. Тези предмети се явяват символ на богатство, макар хладилникът да не се ползва във всеки дом, отново поради честата липса на електричество. Централното отопление, дори в големите градове често липсва. Поради това всеки собственик отоплява дома си както може. В повечето случаи се монтира системата „топъл под” (различно е от подовото отопление). Най-вече това се прави в спалните. По-голямата част от населението спи на матрак, който е сложен направо на пода. Леглото и дивана се смятат за лукс.
По-съвременните жилища се отличават от тези строени в периода 1950-1953 г. Причината е, че Ким Чен Ир е приел нови норми за жилищната площ за едно семейство. Съгласно тях едно жилище е разчетено на трима души и разгънатата му застроена площ не трябва да е по-малко от 130 кв.м. И най-интересното е, че когато децата пораснат и създават собствено семейство, те са длъжни да напуснат жилището на родителите си. Изключение е само този случай, когато родителите се нуждаят от постоянни грижи.