Емблематичната улица „Гурко“ във Велико Търново е със статут на групов паметник на културата и е една от туристическите емблеми на града, но там се очертават сериозни проблеми с рушащите се имоти на частните собственици. Днешното видение на улица „Гурко“ е за безброй къщи за гости и повсеместна разруха на жилищните имоти. „От демокрацията сме тук, от 1989-а година. Къщите се рушат, няма кой да ги погледне. Започнаха се строежи, спряха се, тънат в мръсотия. Не се сменят кошовете за боклук. Паветата тука ги смениха, настилката я смениха, обаче никой не поглежда. Доскоро нямахме и метачки. Много туристи минават от тука. Много хотели, къщи за гости имаме тука. Просто трябва малко повече внимание. Изоставят къщите, умират хората и край“, казва 65-годишната Мариянка Станева, цитирана от БНР. Тя е вдовица и няма доходи, с които да ремонтира къщата си на улица „Гурко“. Пред очите ѝ е събарящата се къща на революционера и Ботев четник Сава Рашев. Последният обитател на имота е починал, а къщата, от чийто покрив вятърът разнася керемиди, е обявена за продан.
Такава е съдбата на немалко от сградите, очертаващи профила на старопрестолно Търново, разказа 64-годишният Росен Семерджиев, роден и израсъл на улица „Гурко“: „Тук, тези двете, са продадени. Едната е на англичанин, той хабер си няма, откакто я е купил. Мисли, че като си вложи парите, после ще я продаде за милиони. Там един започна да стори преди 10 години и фалира“.
Проблемът при опазването на сградите на улица „Гурко“ във Велико Търново са многото собственици, придобили имот по наследство. „За да се опази това архитектурно наследство, трябва промяна в законодателството“ посочи в „Преди всички“ великотърновецът Гален Колев, за когото старинната улица е най-любимата част от старопрестолния град: „Примерно, имаме много собственици, не се разбират, даваме им давност 5 или 10 години да си уредят съсобствеността, съответно да вземат мерки за тази сграда. Намесва се държавата или държавен орган, общински, без значение какъв, и нещата се променят, ако могат. Или се изнася на публична продан със задължението тази сграда да бъде реновирана в стила, в който се предполага, че трябва да бъде, за да отговаря на това, което е на тази улица“.
Улица „Гурко“ е със статут на групов паметник на културата и каквито и да е било строителни дейности не може да се извършват самоволно. „Необходими са редица разрешителни от Общината, от Националния институт за недвижимото културно наследство, от Министерството на културата“, разказва Росен Семерджиев, представител на една от трите търновски фамилии с дългогодишна история на улица „Гурко“. Семейството на Семерджиев е собственик на обявена за опасна и подлежаща на събаряне къща, съградена от дедите му през 1882 година: „От София, от бюрократите близо година чакаме да стане разрешението за събаряне. Новият план е супер, но кога ще стане? Тази бюрокрация от София ни убива. Срокът им е един месец за разрешение за събаряне. От Търново имаме разрешението, мина комисия, разрешиха всичко, има разрешението, но трябваше този документ да отиде в София, да мине през министъра. Изглежда, че министърът не вярва на собствения си експерт, който идва тук, в Търново, трябва той да се разпише. Хабер си няма от тая къща министърът без да е дошъл тук, на място“, поясни още Семерджиев.
От Община Велико Търново са дали предписания на собствениците на рушащите се къщи и посочват, че правомощията на местната власт са до тук. От знаковите сгради на улица „Гурко“ е спасен родният дом на съратника на Васил Левски - Христо Иванов-Големия. Превърната е в къща за гости. Такава е съдбата и на къщата, свързана с будителя отец Матей Преображенски-Миткалото.