Всяка втора обществена поръчка е с рушвет

Според малкия и среден бизнес в България най-много корупция има при обществените поръчки, следвани от преминаването на митницата, получаването на разрешения за строеж и сключване на договори с големи предприятия. Това сочат данните от национално проучване на “Витоша рисърч” за корупцията в малкия и среден бизнес, представено през седмицата. То е проведено от 1 до 20 юли, като са били интервюирани представители на 611 малки и средни фирми у нас (с персонал до 100 души).

700 лева е средният подкуп
за държавната администрация, който по различни поводи, свързани с работата им, плащат предприемачите. Средната “цена” е относителна, тъй като изследването е анонимно и не може да се разбере дали става дума за по-голяма или по-малка фирма, обясниха социолозите. “Най-скъпо” излиза получаването на банкови или други кредити или за договор с голяма фирма - всеки пети подкуп е над 1000 лв.
Все повече малки фирми плащат на “големите”, за да станат подизпълнители на проекти. В две пети от всички договори е плащано неофициално. Всеки пети анкетиран (21.1%) посочва, че при абсолютно всички случаи, когато става въпрос за обществена поръчка се стига до рушвет за спечелването й. Половината от бизнесмените са правили такива плащания.
За около 40% от дребните и средни предприемачи в повече от половината от случаите, когато не се плащат митнически сборове, става въпрос за подкуп. Други 21% от тях получавали разрешение за строеж едва след като си платят.
Над половината от анкетираните (55.2%) декларират, че мнението им се формира от лични контакти с корумпирани служители.

Най-много рушвети искат
митничарите, инспекторите, адвокатите и полицейските служители.
18% от представителите на малкия и среден бизнес споменават случаи, при които услугата не е извършена качествено дори при даването на подкуп. Най-често това се наблюдава при подкупването на чиновници от местната власт, включително общинската администрация, общински съвет, общинска агенция по приватизация, областна управа, както и службите, отговорни за издаването на различните видове разрешителни.
Допълнителното оскъпяване на дейността създава проблем в развитието на фирмите. 60% от предприемачите не са инвестирали в оборудване, а 16.4% от не са получили нови кредити.
Данните от изследването категорично показват

липсата на механизмиза контрол
върху дейността на обществените институции. Четири от всеки десет анкетирани са подавали оплакване във връзка с некачествена обществена услуга, но общото мнение е, че от подобни действия няма полза. 85 % от хората заявяват, че едно такова действие ще им донесе по-скоро загуба, отколкото полза, а 9.8 % от представителите на малкия бизнес се страхуват от негативни последици.
Въпреки, че две трети от интервюираните предприемачи са за антикорупционните инициативи, данните показват, че позицията им е по-скоро пасивна подкрепа при гарантирана анонимност, отколкото активно търсене на възможни решения. Сред най-силно влияещите за разпространението на корупция фактори са ефикасността на подкупа, липсата на контрол и неработещата правораздавателна система. 81 % от анкетираните не вярват в съдебната система, а 69 % считат, че при нарушаване на законите контролиращите органи не се намесват или са неефективни.

Елена Маркова
markova@sof.bg