Да се отчуждят хиляди жилища в Берлин – такъв е вотът на столичани на референдума миналата неделя. Над 56% от берлинските гласоподаватели смятат, че държавата, а най-вече берлинската община, трябва да обобществи огромна жилищна собственост, принадлежаща на крупни концерни, и да я предостави на хора с по-ниски материални възможности.
Резултатите от референдума задължават Берлинския сенат да разработи и съответното законодателство. Но дали това наистина означава, че на големите концерни ще бъдат отнети хиляди жилища? Дискусията върви с пълна пара.
Част от наблюдателите с основание припомнят, че хората пазят печални спомени от национализацията в някогашната ГДР. Други пък смятат, че вотът на берлинчани е съвсем нормална реакция на фона на тежкия недостиг на достъпни жилища в столицата, с който политиците досега не могат да се справят.
Наемите скочиха сериозно през последните години
Ситуацията на берлинския жилищен пазар изглежда доста сложна. Според експертите, дори хора със среден доход днес вече не могат да намерят жилище по джоба си в столицата. Организаторите на референдума смятат, че този проблем може да бъде решен, като бъдат отчуждени жилища от концерни, които притежават по повече от 3000 такива имота. Става дума за около 240 000 жилища – 15% от наличния жилищен фонд, който се дава под наем в Берлин.
По оценка на берлинските власти, за отчуждаването на този фонд ще трябват между 29 и 36 милиарда евро. Организаторите на референдума обаче смятат, че сумата ще бъде 3-4 пъти по-малка и предлагат освен това на собствениците да се плати с облигации, които се погасяват в продължение на 40 години от приходите от наеми.
Резултатите от берлинския референдум обаче не са пряко задължителни за политиката. Вотът не берлинчани все още не е закон, макар че неговите привърженици го смятат за напълно законен в рамките на германската конституция. Редица юристи не вярват, че ще се стигне до реалното приемане на закон за отчуждаването. Освен това принудителното изкупуване на жилища на цени, по-ниски от пазарните, ще бъде нарушение на германския Основен закон. Ето защо, според едно от изказаните мнения, организаторите референдума не се стремят към действително отчуждаване, а просто пристискат големите концерни да намалят цените и наемите.
Социалдемократката Франциска Гифай, която след изборите в неделя е на път да стане първата жена-кмет на Берлин, коментира сдържано референдума: „Такъв законопроект трябва да се разработи, но да бъде внимателно проверено дали е в съзвучие с конституцията на страната“.
Малко по-рано Гифай дори беше казала, че обобществяването е „червена линия“ и че тя самата не би искала да живее в град, подаващ такива сигнали.
Конституционният съд навярно ще се намеси
Така че резултатите от референдума и евентуалният законопроект със сигурност ще стигнат до германския Конституционен съд. Привържениците и противниците на предложението вече се въоръжават с необходимите им аргументи.
Противниците смятат, че такова решение не само ще обърне „с главата надолу“ пазара на недвижимите имоти, но и ще отблъсне много инвеститори от Берлин. А онези, които искат жилищна справедливост, дори настояват да се сложи и таван на наемите от 4,04 евро на квадратен метър.
Най-вероятно въпросът ще се реши в зависимост от коалицията, която тепърва ще възниква в Берлинския сенат. А повечето партии в Сената са против отчуждаването – срещу него биха гласували както социалдемократите, така и ХДС, СвДП и популистката „Алтернатива за Германия“. Идеята поддържа единствено Лявата партия, докато Зелените смятат отчуждаването за „последна допустима опция“.