Ужасяващите кадри на срутени постройки и разпокъсана инфраструктура след земетресението в Турция и Сирия поставиха на дневен ред въпроса за състоянието на жилищния фонд в България. Ще издържи ли домът ни на евентуално непредвидимо природно бедствие – питат се българите, живеещи в многоетажни постройки. Въпросът до какъв магнитут масовите сгради в градовете биха били сигурни, подобно на множество други важни за обществото ни теми, раздели експертите на два лагера, пише БНР. Според едни, при новото строителство се допускат различни пропуски и компромиси по отношение на качеството и сигурността на обектите. Урбанистът Емил Христов от сдружението „Екипът на София“ обаче счита, че новото строителство крие най-малки рискове за сигурността ни при бедствие: „Най-опасни са сградите преди 1960 година, когато все още не е имало никакви сериозни изисквания и норми по отношение на строежа и устойчивостта на земетръси. Анализ на Световната банка показва, че 50% от жертвите биха били при срутване на такива сгради.“
Що се отнася до сградите, строени през 70-те години на м.в. и по-късно, те са значително по-сигурни от гледна точка на упражнения по време на изграждането им контрол по приетите по-сериозни изисквания за строителните обекти:
„Панелните сгради, строени преди 1975 година са с малко по-занижени изисквания от този тип, но като цяло панелните конструкции са по-деформируеми и могат да реагират добре на земетръс. Тук идва въпросът обаче, колко са здрави връзките между панелите и доколко поддържана е сградата.“
Поддръжката е важна за всяко едно движимо или недвижимо имущество, но когато става дума за жилищна сграда, отговорността тя да не застрашава живота на обитателите лежи на съвестта на собствениците.
В София, а вероятно и в други български градове, съществува сериозен проблем, свързан с наличната информация за типа и състоянието на сградния фонд.
„Нито ние, нито някой друг има подобни данни – обяснява Емил Христов от сдружението „Екипът на София“. – Това е един от проблемите, който бяхме започнали да решаваме, докато екипът ни беше част от общинското предприятие Софияплан. Там работихме съвместно със Световната банка по едно изследване за панелните сгради. Картографирането и намирането на достоверна информация е много труден процес. Нашите препоръки, които записахме както в доклада на Световната банка от 2020, така и в интегрирания план за развитие на Столична община са, че трябва да започне подробен анализ на сградния фонд в града. Всяка сграда трябва да има паспорт, да се знае какво е състоянието ѝ, за да може да се планира една по-адекватна намеса при необходимост. Дори в архивите липсват данни за по-старите сгради, някои се водят изчезнали.“
Според Христов, институции като Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) съхраняват такава документация, но само от определен период нататък, а намирането на подобна информация за сградите, строени преди 1990 година, е изключително трудно.
Архитектът опита да опровергае опасенията на хората, че протичащата в момента паспортизация на сградите в страната, във връзка с програмата за енергийна ефективност, може да определи част от жилищата като негодни за обитаване.
„Правят се две обследвания, отнасящи се до конструкцията и енергийната ефективност на сградата, които са ангажимент на живущите в нея. Имам сведения от фирми, които се занимават с подобни обследвания. Заключенията им са, че в 90% от случаите, на сградите се дава положителна оценка с известни забележки, които обаче не са свързани с това, че е негодна. Отрицателни оценки от гледна точка на сеизмичен риск, получават сгради до 60-те години, които са със зидана носеща конструкция и гредоред. Изключвам възможността броят на сградите, нуждаещи се от сериозна реконструкция след такава оценка, да е твърде голям.“
Решението дали и как да бъдат подпомагани собственици на сгради, получили предписание да подобрят конструктивната устойчивост на своята сграда, все още се търси.