Пазарът на индустриални площи продължава да се развива бурно. Сред основните причини за това е пандемията от коронавируса, която „тласна“ сегмента напред, а именно: по време и след пандемията силно се разви онлайн пазарът, а той е има нужда от много на брой – не само големи, но и по-малки складови пространства.
Какво обаче е състоянието в сегмента? Кой има интерес да инвестира? Къде е най-удачно да се инвестира? Кой наема и кой отдава под наем складови и логистични площи? Всички тези въпроси бяха обсъдени от ТОП специалисти в бранша на четвъртата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСКЛАД, с медийното партньорство на най-големия сайт за недвижими имоти imot.bg.
„Преди да се пристъпи към развитието на нови индустриални зони, трябва да се анализира състоянието на съществуващите такива. За последните 30 години икономиката на страната значително се промени. Голяма част от площите, които бяха заети с постиндустриални зони от края на комунистическия период до 90-те години на миналия век, промениха трайно функциите си, осигуриха огромен потенциал за развитие вътре в градовете, но останаха до голяма степен недооценени“, каза по време на откриването на конференцията главният архитект на София Здравко Здравков.
Той наблегна на факта, че голяма част от предприемачите са решили да инвестират в извън урбанизираните територии, в които няма изградена инфраструктура и това е посока, в която държавата „залита“ вместо да се загледа вътре в интериора на градовете. „Трябва да оценим това, което имаме. Развитието на градовете следва да бъде последователно и да спазва устойчивото развитие – първо да анализираме това, което един път вече е използвано в градовете и после да погледнем навън и да стартираме нови индустриални зони“, е мнението на главния архитект на София.
Арх. Здравков запозна участниците в конференцията с реализираните през последните години инфраструктурни връзки около и в София, както и ги информира докъде е стигнало реализирането на бъдещите инфраструктурни проекти. Основният препъни камък са отчуждителните процедури, които траят дълго време. Вторият, не по-маловажен проблем, са финансовите средства – както за обезщетение собствениците на терени, попадащи във въпросните инфраструктурни трасета, така и за строителството им.
Един от ключовите инфраструктурни проекти, които пряко засягат логистичния бранш е продължението на ул. "Продан Таракчиев" от летището към Софийския околовръстен път в района на летище „София“. Проблемът тя да не се реализира е новият концесионер на летище „София“, който не желае да се раздели с 10 паркоместа. „Проведохме множество срещи с тях, за да ги убедим, че тази транспортна връзка е по-важна от 10 места за паркиране и ще позволи на хората от магистралите "Тракия" и "Хемус" да могат безпрепятствено да стигат в зоната на летището, без да влизат в града. Подобна връзка ще е катализатор на множество инвестиционни процеси в цялата зона, разположена около ул. "Продан Таракчиев"“, каза арх. Здравков.
Въпреки несъгласието на концесионера, процедурата ще продължи и през тази година ще бъде издаден акт за одобряване на това трасе и през следващите години да се осигурят средства за придобиване и последващо отчуждаване на съответните имоти.
Друг интересен инфраструктурен проект за логистичния бранш е бъдещата индустриална зона в Доброславци. Тя трябва да бъде обезпечена с железопътна и довеждаща инфраструктура. „Нашата задача е да обезпечим трасето с подробен устройствен план. В тази връзка предстоят разговори с Национална компания "Железопътна инфраструктура" за трасето, което ще търпи известни корекции“, уточни главният архитект на София.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК