Върховния касационен съд (ВКС) потвърди решението на Софийския апелативен съд (САС), с което Йордан Тонов по прякор „Данчо Пръча” е осъден на 8 години „лишаване от свобода” за образуване на организирана престъпна група, като са осъдени и участвалите в тази група.
С акта на САС е частично изменена присъдата по н.о.х.д. № 443/2009 г. на Врачанския окръжен съд. С нея подсъдимите Йордан Тонов - „Данчо Пръча”, Калин Петков, Милен Цонков, Никола Николов са признати за виновни (Йордан Тонов – образувал, Калин Петков, Милен Цонков, Никола Николов – участвали в организирана престъпна група (ОПГ), създадена с цел разпространение на наркотични вещества), за което на Йордан Тонов е наложено наказание от 10 години „лишаване от свобода”, на Калин Петков – 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода”, и на Милен Цонков – 5 г. и 6 месеца „лишаване от свобода”. Подсъдимите Никола Николов и Венелин Кръстев са признати за виновни (в съучастие като съизвършители набрали и приели ненавършили 18 г. лица с цел да бъдат използвани за развратни действия – проституция, и склонявали към проституция и свождали към блудствени действия и съвкупление навършили 18 г. лица, като деянията са извършени с користна цел), за които, както и за друго престъплението по отношение на подсъдимия Николов, на всеки един от двамата е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” в размер на 13 години и глоба в размер на 100 000 лв.
С въззивното решение на САС присъдата е изменена в частта относно размера на наложените наказания, като те са намалени, както следва: на подсъдимия Йордан Тонов от 10 години на 8 години „лишаване от свобода”, на подсъдимия Калин Петков от 6 години и 6 месеца на 5 години „лишаване от свобода”, на подсъдимия Милен Цонков от 5 години и 6 месеца на 4 години „лишаване от свобода” и на подсъдимите Никола Николов и Венелин Кръстев от 13 години на 11 години и 6 месеца „лишаване от свобода”.
Според ВКС не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да дадат основание за отмяна на решението. Съставът на въззивния съд е оценил доказателствените материали съобразно изискванията на НПК, поради което ВКС не констатира пороци в доказателствената дейност, които да разколебават осъдителните изводи на постановеното въззивно решение.
Не са основателни и твърденията в касационните жалби, че престъплението не е осъществено, тъй като съдът не е посочил структурата на ОПГ, начина й на функциониране и какво има предвид под „дилърска мрежа”. Апелативният съд е изложил подробните си съображения за обективната и субективна съставомерност на престъплението. Мотивиран е изводът за наличие на доказателствена обезпеченост за създаването и ръководенето от Тонов, както и участието на подсъдимите Петков, Цонков и Николов в структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел вършенето съгласувано на престъпления в страната – наркоразпространение, трафик на хора, склоняване към проституция, сводничество, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавянето на имотна облага. Обстойно е описано членуването в групата на много повече от изискуемия от закона брой от три лица, които са посочени поименно. Посочен е времевият период на действие на групата, територията на която е осъществявала дейността си тя, както и нейната стройна структура. По отношение на възражението за т. нар. дилърска мрежа на ОПГ, за която част от защитниците твърдят, че въззивният съд не е направил описание какво представлява тя, са налице подробни мотиви на първоинстанционния съд, които апелативният, след като е възприел, не е било необходимо да преповтаря. Очевидно е, че това са лицата, посредством които наркотичните вещества, разпространявани от групата, са достигали до потребителите им. Тяхната дейност обаче не е предмет на обвинението по настоящето дело, поради което не е необходимо и конкретното изписване в диспозитива на присъдата на конкретните им имена. Посочването им в мотивите е повече от пределно необходимото с оглед на описание на фактическата обстановка относно начина на действие на ОПГ.
По отношение на твърдението за наличие на явна несправедливост на наложените наказания, съставът на ВКС пише в мотивите си: „Поради бланкетността на жалбите в тази им част и аргументирането на твърдението за явна несправедливост с общи и тривиални изрази ВКС не е в състояние да даде конкретен отговор на всеки от подсъдимите по повод на неговото искане за намаляване на наказанието. Предвид обаче мнението му, че въззивният съд е бил прекалено снизходителен към всеки от тях, намалявайки наказанията за отделните престъпления с по една година и шест месеца за всички подсъдими, а за подсъдимия Тонов – с две, то по-нататъшно намаляване на същите не би било съответно на целите на чл. 36 от НК, тъй като няма да е адекватно на обществената опасност на престъпленията и на личността на подсъдимите. Наказанията са отмерени към долните размери за съответните престъпления и липсва обективна основа за по-нататъшно намаляване”.