Война за контрол върху контрабандата на гориво по време на югоембаргото. Той се готвел да спре кранчето на зараждащата се по онова време полицейска мафия, започнала да печелели милиони от незаконната търговия от началото 90-те години на миналия век, пише Труд бг.
Това е най-разпространената версия за убийството на основателя на ВИС-2 Васил Илиев, която споделят и негови близки от епохата на “борческите групировки”. Има и няколко други версии, но вече 25 години за нито една от тях не са открити доказателства.
На 25 април 1995 г. куршуми обезглавяват империята ВИС. Те настигат Васил Илиев в мерцедеса му, докато отива към ресторант “Мираж”, станал известен като “щабът на борците”.
Минути след убийството паника обхваща всички от групировката. Никой не вярва, че някой се е осмелил на посегне на човека, от когото тогава треперят не само собствениците на кварталните магазинчета, но и обикновените българи.
Минали са 5 години и половина от 10 ноември 1989 г. и България вече е страната на анцузите, златните ланци и бухалките, която се управлява от бившите “олимпийски надежда” по борба, джудо, самбо, карате и всякакви силови спортове.
Рекетът процъфтява, полицията или я няма, или не се намесва, за да не я обвинят, че още е милиция.
Какво е причината за убийството на човека, смятан за най-страшния в държавата?
Останалите малцина бивши негови авери са категорични, че югоембаргото, от което империята на Васил Илиев прави огромни пари, е причина за разстрела му.
Към нелегалното изнасяне на гориво има интерес не само той. С престъпната дейност са заети и висши полицаи, които също отделят от припечелено да спонсорират партии, както и ВИС. Борецът обаче им пречи. Той е свикнал да е №1 и всички да се съобразяват с него.
Война между неговите бойци и полицията изобщо не е нужна на политиците. Още по-малко е необходим скандал, който да изкара на бял свят начина, по който те и партиите им заработват милиони. Горивото се изкарва по посока на Югославия с цели цистерни с влакове и камиони.
От 1992 до 1995 г. контрабандата е в разгара си. И досега остава загадка епизода с отряда на баретите на Калотина. При странна акция на командосите, един от тях се увлича и преминава незаконно границата.
Той е задържан на сръбска територия и цяло денонощие не е известна съдбата му. Говори се, че го разпитвали за контрабандата и това не е случайно.
Полицаи са категорични, че колегите им от най-силовия отряд, придружават цистерни с гориво, прехвърляни в Югославия. Зверските мерки за сигурност не са случайни. Васил Илиев не искал конкуренция и се зарекъл, че ще има война, но никой през главата му нямало да вози незаконното гориво.
Но не само това е можело да се окаже фатално за него. Чували са го да казва, че не иска милионите, трябва му пълна власт. Посяга да сложи ръка на всичко – хазарта, проститутките, наркотиците.
Овладява изцяло производството и износа на компактдискове, превръща ги в основен експортен артикул и нарежда България на първо място в черния списък на света на пиратски дискове.
Босът на ВИС-2 участва и в изкупуването на череши, манатарки, орехи и слънчогледово семе. Превзема всички тържища и стокови борси. Купува заводи, хотели, посяга дори на манастири, които прави свои тайни места за среща с авери. Държавата обаче не реагира. Партиите прибират своя рекет от рекетьор №1 и не се намесват.
Преди да бъде убит, Васил Илиев е на върха, за благоволението му се борят политици, хора на изкуството, журналисти. Зад гърба му започват да се кроят планове за премахването му.
Още повече, че зад конкурентните контрабандисти на гориво стои и сръбската мафия. От Белград и Пожаревац диктуват доставките на петролни продукти и акцизни стоки и търсят не толкова силни и самостоятелни доставчици като висаджиите.
Като причини за екзекуцията на Васил Илиев тогава се споменават неизпълнени договорки, за които е предплатено. Поръчката се дава на конкурентна българска групировка, а този, който не я е изпълнил, трябва да плати с кръв.
Убийството остава неразкрито. Версиите са много, но тази за югоембаргото изглежда най-достоверна. Приятели на Васил Илиев и досега са убедени, че поръчката е дошла откъм западната ни граница, заедно с картечния пистолет “Заги” – хърватско производство. Други обаче смятат, че и поръчителите, и убийците са нашенци, а “Заги” е подхвърлен наблизо, за да прати разследването в грешна посока.
Създават ВИС в зората на демокрацията
Групировката ВИС е създадена по-малко от 2 г. след демократичните промени в България. Президентът ѝ Васил Илиев е бивш състезател по борба и никой през 1991 г. и не предполага, че тя ще се превърне в империя.
От уставния капитал 50 000 лв., Илиев внася 49 000 лв., а другите 1000 лв. са дадени от Пламен Тимев-Ганди. Акционери още са Николай Цветин и братът на Васил – Георги Илиев.
Основният контингент са млади състезатели от “Олимпийски надежди”, както и приятели от сладкарница “Магурата” до НДК, където с години върви търговия на черно с екипи, маратонки и валута.
ВИС-1 е охранителна фирма, която поема да пази малки обекти – отначало дори сергии на Женския пазар. Ако стопаните им откажат, идват едри момчета с бухалки, трошат стъкла и глави.
По същата схема се разкриват клонове из страната, а по-късно групировката става застрахователна компания ВИС-2.
Знаковите висаджии през годините са Николай Цветин, Чавдар Писарски, Димитър Димитров-Маймуняка, Боян Петракиев-Барона, Румен Маринов-Нарциса, Злати Златев-Златистия, Косьо Самоковеца и Мето Илиянски. Дори несебърският бос Митьо Очите е започнал кариерата си като гард във ВИС-2. Групировката продължава да съществува и след 2005 г., когато е убит братът на Васил Илиев – Георги.