Поредният затворник заведе иск до съда срещу държавата за лошите условия зад решетките. Мъжът е лежал 7 пъти в Пловдивския затвор. Той е поискал близо 50 хиляди лева обезщетение, тъй като се чувствал унижен, засрамен и безпомощен, съобщава trafficnews.bg.
Лишеният от свобода за първи път прекрачва прага на затвора през 1993 година. От тогава той е изтърпял 7 години зад решетките през различни периоди от време. Последната си присъда излежава и към този момент.
Мъжът е сезирал Административния съд в Пловдив заради лошите условия за живот в зандана. В жалбата е посочил, че има задух и кашлица, тъй като в килиите няма достатъчно място. На човек нямало 4 квадратни метра лично пространство. Освен това не можел да се усамоти в тоалетната, тъй като не била шумоизолирана. Оплакванията не спират до тук. Затворникът е изразил претенция и за неработещи казанчета, липсвали прегради, липсвали чешми и умивалници. По отношение на храната, то същата била с лошо качество и не съдържала достатъчно калории, а водата не ставала за пиене.
Мъжът се е жалвал още, че през зимата килиите в затвора в Пловдив са много студени, а през лятото топли. Спалното бельо се е сменяло много рядко, а килиите били пълни с инсектициди.
Положението, по думите му, не било по-различно и в Пазарджишкия затвор, както и в ареста в Пловдив, където прекарал общо повече от година. Отново там липсвала жилищна площ и достатъчно светлина в килиите, които пък били пълни с хлебарки и дървеници. Имало и мухъл. Санитарният възел бил в лошо състояние, като липсвала и вентилация.
В следствения арест пък нямало осветление и хигиената била нулева. Отново нямал лично пространство и бил нахапан от мухи и бълхи. Засегната била и темата за тоалетната – такава липсвала в килията.
Магистратите обаче отхвърлили по-голямата част от претенциите на затворника. Твърденията за липса на свеж въздух и вентилация били отхвърлени като неоснователни. Видно от справките по делото, затворниците имали достъп и до течаща вода. Съдът приел и че хигиената в килиите е ангажимент на лишените от свобода. Твърдението, че санитарният възел не бил шумоизолиран, не било свързано с нечовешко и унизително отношение, тъй като шумоизолацията е над средното ниво на битови условия, счели още магистратите. Отхвърлени били и претенциите за спално бельо, тъй като нито затворникът, нито свидетелят не заявили, че са поискали допълнително такова, още повече да им е било отказано.
Съдът счел за неоснователни и останалите претенции, които приел за недоказани.
В крайна сметка, искът бил частично уважен, а размерът на претендираното обезщетение – намален. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” ще трябва да изплати на затворника обезщетение в размер на 1350 лв., ведно със законна лихва. Останалата част от иска била отхвърлена като неоснователна. Дирекцията ще поеме и разноските по делото.