На Коледа през 1977 г. в швейцарското градче Корсие-сюр-Веве умира Чарли Чаплин – един от най-влиятелните артисти в историята на киното. Той си отива на 88-годишна възраст, оставяйки след себе си образи, които и днес разсмиват, трогват и карат зрителите да се замислят за човешкото достойнство.
От лондонските улици до Холивуд
Чаплин е роден през 1889 г. в Лондон в крайна бедност. Детството му минава в приюти и на улицата – опит, който по-късно ще се превърне в извор на вдъхновение за неговия най-известен персонаж: Малкия скитник. Шапката, бастунът и широките обувки се превръщат в универсален символ на „малкия човек“, изправен срещу жестокостта на света.
Гений на нямото кино
Макар да живее в епохата на нямото кино, Чаплин настоява дълго време да не използва звук. Той вярва, че истинската сила на киното е в движението и емоцията, а не в думите. Филми като „Златната треска“, „Светлините на града“ и „Модерни времена“ доказват, че смехът и сълзите могат да бъдат универсален език.
Любопитен факт е, че Чаплин не само играе, но и режисира, продуцира, пише сценариите и дори композира музиката към филмите си – нещо изключително рядко за неговото време.
Скандали, изгнание и късно признание
Животът му не минава без противоречия. През 50-те години Чаплин е обвиняван в симпатии към комунизма и е обект на политически натиск в САЩ. Това го принуждава да напусне Холивуд и да се установи в Швейцария. Едва през 1972 г., 20 години по-късно, той се завръща за кратко в Америка, за да получи почетен „Оскар“. Аплодисментите тогава продължават повече от 12 минути – едни от най-дългите в историята на наградите.
След смъртта – дори отвъд нея
Един от най-странните епизоди, свързани с Чаплин, се случва след смъртта му: през 1978 г. тялото му е откраднато от гроба с цел изнудване на семейството. След няколкомесечно разследване то е открито и погребано отново, този път в бетонен гроб.