Николай Хайтов: 107 години от рождението на майстора на „Диви разкази“

На 15 септември 2026 г. се навършват 107 години от рождението на Николай Хайтов – писател, драматург, публицист и една от ярките и същевременно противоречиви фигури в българския културен живот през XX век. Неговите „Диви разкази“ остават сред най-разпознаваемите произведения на съвременната българска литература, а по негови текстове са създадени някои от емблематичните български филми.

От Родопите към литературата

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в родопското село Яврово, близо до Асеновград. Израства в бедно семейство, а животът в планината, характерите на местните хора, диалектът, легендите и нравите по-късно се превръщат в неизчерпаем материал за творчеството му.

Интересен факт е, че Хайтов не започва професионалния си път като писател. Завършва Лесотехническия факултет в София и работи като лесовъд. Годините, прекарани сред горите и селата на Родопите, му дават непосредствен досег до хората, които по-късно сякаш оживяват в неговите разкази.

Пътят му към литературата започва сравнително късно. Първите му публикации са свързани именно с проблемите на гората и природата, преди постепенно да се насочи към художествената проза.

„Диви разкази“ – книгата, която го превърна в класик

Големият литературен пробив идва с „Диви разкази“, издадени през 1967 г. Книгата се превръща в едно от знаковите произведения на Хайтов и многократно е преиздавана и превеждана.

В разкази като „Мъжки времена“, „Дервишово семе“, „Козият рог“, „Ибрям-Али“ и „Дърво без корен“ писателят изгражда свят, в който любовта, честта, отмъщението, родът и човешкото достойнство често се оказват по-силни от писаните закони.

Езикът е сред най-големите особености на Хайтов. Той използва родопски диалект, архаични думи и изрази, но ги превръща в художествен инструмент. Героите му не просто разказват истории – те сякаш говорят непосредствено пред читателя.

Именно тази смесица от суровост, хумор, трагичност и народна мъдрост прави стила му трудно сбъркваем.

От „Козият рог“ до „Капитан Петко войвода“

Литературата на Хайтов оставя дълбока следа и в българското кино и телевизия.

По едноименния му разказ е създаден „Козият рог“ – филмът на режисьора Методи Андонов от 1972 г. с Антон Горчев и Катя Паскалева. Историята за бащата, превърнал дъщеря си в инструмент за отмъщение, се превръща в една от класиките на българското кино.

С Хайтов е свързан и друг емблематичен проект – телевизионният сериал „Капитан Петко войвода“ с Васил Михайлов в главната роля. Сериалът, посветен на легендарния тракийски революционер Петко Киряков, остава сред най-популярните исторически продукции на Българската национална телевизия.

Хайтов пише още пиеси, очерци, пътеписи, публицистика и произведения, посветени на историята и природата. Сред известните му книги са „Шумки от габър“, „Бодливата роза“, „Хайдути“, „Родопски властелини“ и други.

Писателят, който предизвикваше спорове

Образът на Николай Хайтов не може да бъде представен единствено чрез художественото му наследство. През последните десетилетия от живота си той активно участва в обществени и исторически дебати и често предизвиква остри полемики.

Особено известен става спорът му около гроба и тленните останки на Васил Левски. Хайтов посвещава години на тезата, че костите на Апостола са били открити при археологически проучвания в софийската църква „Св. Петка Самарджийска“. Тезата му предизвиква продължителен конфликт между историци, археолози и общественици и не е общоприета от историческата наука.

Тъкмо тази страна от характера му – настойчивостта, склонността към остър спор и отказът лесно да отстъпва от позициите си – превръща Хайтов не само в четен писател, но и в една от най-дискутираните личности на своето поколение.

Любопитни факти за Николай Хайтов

Хайтов е баща на скулптора Александър Хайтов, автор на редица монументални произведения. Писателят е и дългогодишно свързан със Съюза на българските писатели, а през годините получава множество литературни и държавни отличия.

Особено място в живота му заемат Родопите. Планината при Хайтов не е просто географски фон. Тя определя характера на хората, начина им на мислене и дори ритъма на речта им. Затова творчеството му често се разглежда като своеобразна литературна хроника на един свят, който още приживе на писателя започва бързо да изчезва.

Една от характерните особености на неговата проза е и силният устен елемент. Много от историите звучат така, сякаш са чути край маса или огнище и след това записани, без да изгубят темперамента на разказвача.

Наследството

Николай Хайтов умира на 30 юни 2002 г. в София, на 82-годишна възраст.

Повече от две десетилетия след смъртта му отношението към личността му продължава да предизвиква спорове, но мястото на най-силните му произведения в българската литература остава значимо.

„Диви разкази“ продължават да се четат, поставят на театрална сцена и изучават, а „Козият рог“ и „Капитан Петко войвода“ са част от културната памет на поколения българи.

107 години след рождението му Николай Хайтов остава преди всичко разказвач на човешкия характер – на гордостта и страстта, на отмъщението и прошката, на връзката с рода и земята. А Родопите, които толкова силно определят живота му, чрез неговите герои се превръщат от място на картата в една от най-разпознаваемите територии на българската литература.