Когато пише за собствения си живот, Бранислав Нушич не започва с тържествена дата, а с шега. В „Автобиография“ той отбелязва: „След женитбата човек вече няма автобиография.“ Така още в първите редове показва как ще разказва за себе си – с усмивка, самоирония и леко подозрение към всяка официална биография.
Нушич е роден на 20 октомври 1864 г. в Белград с името Алкибиад Нуша. По-късно, на 18 години, законно приема името Бранислав Нушич. Детството му преминава в Смедерево, след като семейството се премества там. Завършва право във Великата школа в Белград, но професионалният му път се оказва много по-разнообразен от една чиновническа кариера. Той е писател, журналист, дипломат, театрален ръководител и академик.
Първият му сблъсък с властта е в стихотворение
През 1885 г. Нушич участва в Сръбско-българската война. След нея публикува сатиричното стихотворение „Два раба“, насочено срещу политическия ред и двора на крал Милан Обренович. За текста е осъден на две години затвор. Тази присъда не го отказва от обществения живот, но показва рано онова, което по-късно ще стане негова запазена територия – да се присмива на властта, когато тя се взема прекалено насериозно.
След освобождаването си постъпва на държавна служба. Работи в Министерството на външните работи и прекарва години като дипломат в Битоля, Прищина, Скопие и Серес. Именно наблюденията върху чиновническия свят, местните първенци и обществения живот по-късно ще се превърнат в материал за неговите комедии.
От „Народният представител“ до „Госпожа министершата“
Първата си комедия „Народният представител“ Нушич пише още през 1883 г., когато е студент. По-късно създава „Съмнително лице“, „Протекция“, „Път около света“, „Автобиография“, „Госпожа министершата“, „Мистър Долар“, „Ожалостеното семейство“, „Д-р“ и „Покойникът“. В тях смешното често започва от дребна амбиция – желание за служба, титла, пари или обществено признание – и постепенно се превръща в портрет на цяла система от зависимости.
Особено място заема „Госпожа министершата“, написана през 1929 г. Главната героиня Живка Попович внезапно се оказва близо до властта и започва да променя поведението, езика и претенциите си. Комедията не разчита само на недоразуменията, а показва как властта може да промени човек още преди той да е получил реална власт.
Нушич ръководи театри в Белград, Нови Сад, Скопие и Сараево, а през 1933 г. е избран за редовен член на Сръбската кралска академия. Умира в Белград на 19 януари 1938 г. – но героите му продължават да се разпознават във всяка епоха, в която някой търси служба заради титлата, власт заради самочувствието или уважение без покритие.
Тъкмо затова Нушич не остава само класик на сръбската литература. Той е автор на комедията като обществено огледало – огледало, в което човек първо се смее на другите, а след това неохотно разпознава и себе си.
Източници: rts.rs, archives.bnr.bg