На 15 юли 1799 г. е открит Розетският камък. Това става при разкопките на древната крепост Ал Рашид, разположена на около 7 км. от малкия град Розета край Нил.
За негов откривател се смята френският капитан Пиер Франсоа Бушар. Той разбира важността на камъка и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет . През 1801 г. французите претърпяват поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в Британския музей от 1802 г. Той е най-посещаваният обект в музея.
Розетският камък е епиграфски паметник. Представлява плосък черен къс базалт. Размерите му са 118×77×30 см; тежи около 750 кг. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език - с древноегипетски йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи.
Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французините Силвестър де Саси и Жан-Франсоа Шамполион, така и шведският дипломат Окерблад, английският учен Томас Юнг. През 1822 г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове.
Откриването на Розетския камък и неговото разчитане позволява на учените да отворят вратата към историята, културата и познанието на Древен Египет.