От доста време се водят спорове относно произхода на старите българи. В крайна сметка се появавиха три напълно различни теории. Според първата, дедите ни са тюрки. Съвсем различно е виждането на проф. Ганчо Ценов, Цани Гинчев, архимадрит Кирил Рилски, Георги Сотиров и много други, които гледаха на народа ни като на потомци на траките. В средата на ХХ век, на конференция на лигвисти в Москва, с една разработка на Веселин Бешевлиев бе положена основата на иранската теория за произхода на старите българи, съобщи за Факти.бг изследователя Павел Серафимов.
До неотдавна доминираше теорията, според която дедите ни са тюрки дошли от далечния Алтай. Реално доказателства за нея няма, това пролича от няколко генетични проучвания извършени от Д.Нешева, С.Карачанак, В.Кароса, А.Гълъбов, А.Оливиери, Д.Тончева,Й.Йорданов, В.Баталия, О.Семино, Н.Ал Захири, А.Торони и др.
Установено бе, че ние сме твърде различни от турците (тюрките), арабските народи, кавказците, а и индийските популации: “Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians."
Генетичните проучвания смачкаха и иранската теория полагаща корените на дедите ни в земите край Хиндокуш. Ако старите българи идваха от Индия, или земите на север и запад от тази страна, това би проличало от генетичната близост с дравидските народи, но такава няма.
За сметка на това, резултатите от генетичните проучвания показаха до голяма степен верността на теорията, според която ние сме потомци на първия цивилизован народ на Eвропа – траките: “ (i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.”
Въпреки, че не съществува родство между нас и индийските популации, все пак има връзка между българите и Индия. Тази връзка обаче е само с една твърде малка група хора. От други генетични проучвания извършени преди около седем години, стана ясно, че индийските брамини-наследници на арийците, са потомци на хора дошли от Югоизточна Европа и обитаваната от траки в древността Мала Азия. Става дума за работата на Ж.Жао, Ф.Кан, М.Боркар, Р.Херера, С.Агравал: “Presence of three different paternal lineages among North Indians: A study of 560 Y chromosomes”.
До излизането на изследването показващо, че в дълбока древност част от Индия е заселена с хора от Балканите, на предложенията за идване на арийците от Източна/ Югоизточна Европа се гледаше скептично. Индийските учени отказваха да приемат, че старите арийци са дошли от друго място. Германските изследователи пък дълго време се опитваха да наложат вярването, че арийците са предци на германските народи. В началото на XIX век бе въведен използвания и днес термин индогермански езици.
Както индийските, така и германските учени пренебрегнаха голямо количество важни данни. Фактът, че в Риг Веда арийците са ярко разграничени от местното население на Индия –дравидите, изключва Индия като прародина на арийските бойци-колесничари. Трябва да се добави и това, че най-ранното споменаване на арийските богове не е в Индия, а в обитаваната от траки Мала Азия - през XIV век пр. Христа. Важни подробности са и приликите между керамиката, оръжията и земеделските сечива на Андроновската култура – място обитвано от арийците преди те да завладеят Северна Индия и керамиката на културата Бреница, България. Да не забравяме и това, че според Стефан Византийски, Ария е най-древното име на Тракия.
Eто и обяснението защо сме генетично близки с индийските брамини, но твърде различни от останалите индийски популации:
Всеки способен и силен народ се разраства. B определен момент от време, групи от този народ напускат старите си места и се установяват в нови територии. Най-ярките примери от древността са преселенията на келтите познати и като галати, римляните, които укрепват своята власт на три континента, а и арабите преминали като ураган през Северна Африка, Левант и Испания през Ранното Средновековие.
Доста по-рано е имало и други, не по-малко впечятляващи преселения. За похода на така наречените морски народи в края на Бронзовата епоха, споменават летописците на фараоните Рамзес III и Меренпта. В древните документи са отбелязани имената пелесет, дрд, текер, маса, уешеш, тереш, шерден. Това са старите балкански народи пеласги, дардани, тевкри, мизи, бесите, травсите, а и сердите, дали древното име на столицата ни - Сердика.
В края на Бронзовата епоха, само на мизите, или всъщност на част от тях се отдава да се заселят в Северна Африка. Пеласгите са отблъснати от египетската армия и заселвайки се в Близкия Изток дават името на Палестина. Сердите прекосяват Средиземно Море и се установяват на остров, който е наречен по тяхно име Сардиния. Това явно е причината населението на Сардиния да е генетично близко с нас българите.
Трудно е да си представим мащаба на това преселение. То навярно е предизвикано от сериозни климатични промени, които са провалили няколко реколти и са принудили стотици хиляди хора да мигрират. Такива климатични промени се случват периодично, но както бе казано по-горе, има и друга причина за предприемане на далечни походи. Когато населението на даден регион е станало твърде многолюдно, част от хората трябва да тръгнат към други земи в търсене на прехрана.
Освен сведения за идване на стари балканци в Египет и Близкия Изток, има също летописи, в които намираме изобилни данни за поход на траки в посока Индия. За това разказват старите автори Страбон, Псевдо-Аполодор, Диодор Сицилийски, Плиний Стари, Филострат, Павзаний, Квинт Курций Руф, Мегастен, Цизерон, Сенека, Овидий и Нон от Панополис.
Най-интересни и най-подробни данни дава Луций Ариан. Според този автор, до идването на Дионис в Индия, местното население било примитивно, хранело се със сурово месо и кора от дървета, а за дрехи, индийците ползвали само животински кожи. Дионис дал знания на тези водещи жалко съществуване хора, научил ги как да обработват земята, как да строят, въвел занаятите, създал дори религия, като разбира се поставил себе си начело на пантеона.
Последното сведение е доста интересно защото действително има паралели между тракийската и индийската религия. Върховното божество на индийците - създателят на света, е известен под името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Старите индийци почитат Крсна (Кришна) и Баларама, а траките имат богове Керсула и Балей. Индийският Парджания-бог на бурята и дъжда, може да се съпостави с тракийския Перкон.
Интересен паралел е и ритуала сати/сути, при който индийката доброволно отива на кладата, на която бива изгорен мъртвия й съпруг. Абсолютно същия обичай е описан от Херодот при траките. Бащата на историята разказва, че когато знатен тракиец умре, неговите съпруги започват да спорят коя от тях е била най-обичана. След като бъде определено коя точно е любимата жена, тя е следвала своя мъж в отвъдното, като покойника или е погребван, или изгарян. Археологическите проучвания показват, че Херодот е казал истината, в гробниците на тракийските благородници са намирани и тленните останки на техните съпруги.
Трябва да се обърне внимание на това, че съществуват паралели в топонимите и хидронимите оставени от арийците и тези от земите обитавани от траки. Хупанис е име на река в Ария Варта, а река със същото име Хупанис тече във владенията на гетите. Река Сараю е разположена в Ария Варта, а Саргетия отново е от територията на гетите. В река Бара арийците са поили конете си, а в землищата на гетите, Клавдий Птолемей поставя Зуро Бара.
Планината Меру e свещена за арийците, но е свързана и с Дионис, което не е учудващо понеже планина с име Мерит се среща и в Тракия. Елементът мер притежава значение велик, свещен, значителен, намираме го и в тракиския теоним Пюр-мер(ул) – свещеният огън. Името на принадлежащата на арийците планина Емодус/Имеус отговаря на древното име на Стара планина – Емус/Хемус. Значението е снежна, покрита със сняг. В далечното минало климатът е бил по-хладен и върховете на Стара планина са били винаги покрити със сняг.
Въпреки тези интересни паралели, въпреки, че над десет стари автора разказват за похода на тракиеца Дионис в Индия, повечето от изследователите на българската история бягат от тези важни данни като дявол от тамян. Реално причини за това няма, най-вече в ново време. Все пак генетичните проучвания на Ж.Жао, Ф.Кан, М.Боркар, Р.Херера, С.Агравал показват присъствието на генетичните маркери J2, E, G при индийските брамини. Тези маркери са екзотични за населението на Средна Азия, но за сметка на това се срещат при нас българите и останалото население на Балканите, също и в обитаваната от траки в древността Мала Азия.
Очаквайте и втората част на материала във Факти.бг.