На 10 ноември Балет „Арабеск” ще отбележи 20 години творческа дейност на великолепната солистка Теодора Стефанова. Фотографът Костадин Чернев ще представи запечатани мигове от танца на Теодора във фотоалбума „Талант и женственост”. След една година отсъствие, през която Теодора стана майка на един прекрасен син, тя отново е на сцената в спектакъла „Дон Жуан” на БорянаСечанова.
Трупата ще я поздрави с изпълнението на „Двойнственост” на Лиз Лий.
Теодора Стефанова танцува в трупата „Арабеск”. Тя е солистка. Звезда. Твърдението, че в Бьлгария няма звезди, не се отнася за нея. Защото всички, които я познават, които са я виждали да танцува - у нас и извън България, са оставали с неподправеното усещане, че наблюдават изключителен талант, първокачествен и поливалентен, който се определя като привилегия на звездите.Изразът на таланта й е категоричен : изключително тяло, с животинска енергия, магнетична харизматичност и сексуалност, които привличат погледите върху нея, чувствена емоционалност и чувство за хумор, амбициозна педантичност и перфекционизъм в интерпретирането на хореографския текст. Теодора или Тошето, както всички я наричаме, / за прякора съществува твърдението, че именно той е истинското име на таланта, защото е нещо отделно и различно от персоналитета, подчиняващо се на други закони, логика и пр./ , та Тошето е постоянно жадна за изява.
Разговарям с нея във връзка с предстоящото отбелязване на 40-годишнината на „Арабеск”, което съвпада с 20-годишното й присъствие в трупата. Тялото, което сме свикнали да гледаме, това тяло за милиони, ми говори с присъщата си детска наивност за полета на душата, който няма цена.... .
Мила Искренова
Началото
Била е на 3 години, когато облечена в кожухче, превръщала щепсела в микрофон и изнасяла пълна програма пред гостите й у дома. Отъждествявала се с Лили Иванова, но присъстващите й я укротявали, като й казвали, че не пее, а грачи. Но за танците всички били единодушни, че е номер 1. Още на тази възраст Теодора се записва в школата по балет на голямата Фея Мустакова. Започва като джудженце и постепенно се „издига” в Снежанка.
Като всички малки момиченца и Теодора е искала да бъде принцеса и в ІV клас е приета в балетното училище, което завършва през 1989 г. Оттогава танцува в балет „Арабеск.
Първи професионални стъпки
В началото балетът за Теодора е бил само красиви рокли, корони и аплодисменти. Но когато започва да се занимава професионално, разбира, че балетът е непрестенен труд, енергия и нерви. Има дни, в които репетира по 9 часа на ден. Този темпоритъм води след себе си много жертви от нейна страна и пропуснати мигове с приятеля й и с близките й хора. Защото танцът за нея е потапяне в друг свят и докато включиш на нормална вълна, вече си заспал от умора.
Балетът, според Теодора, е не само физически труд, но и мисловен. Трябва да проговориш с тялото си. Сега тя не би искала да има тяло на 20-годишна. За онзи момент е направила всичко, което е било възможно с онова тяло. Но зрелостта, която носи тялото впоследствие не би заменила, защото то я провокира и я кара да търси, да върви напред и да твори. Докато танцува Теодора следи с ума си принципа на позите, всеки трепет в тялото, за да стигне посланието до публиката. Защото на сцената лъсват не само талантът и уменията ти, а и интелектът, вътрешната ти красота. Личи дали даваш всичко от себе си за това изкуство, дали си честен към него. Това е най-трудното – да извадиш сърцето си и да го подариш на публиката. И когато усети, че тя я е разбрала, полита от щастие. Пред нейно величество публиката нещата трябва да се изпълняват максимално, перфектно и безотказно.
Затова Теодора споделя, че „Арабеск” за нея е като част от тялото й – част от нея, диагноза, любов. Танцът за Теодора не може без любов, себеотдаване и нечовешки труд. Невероятни неща се случват, когато танцьорът и хореографа се срещнат с любов и толерантност.Когато хореографът е искрен и откровен в идеите си, танцьорът създава фантастични роли и спектакли. В своя изповед солистката споделя, че танцът за нея е като душевно разсъбличане.
Усещането за танца е като сексуалното, но не в пълния смисъл, не толкова първично….То е някаква еротика, преливаща в душевен ексхибиционизъм. Когато участва в прекрасен танц, създаден за нейния натюрел, чувството надхвърля оргазмичното удоволствие.
За Теодора сцената е олтар. Преди спектакъл предпочита 10 пъти да умре, самата тя изгаря прекалено много. Не може да бъде спокойна. И ако някой ден се успокои, просто няма да бъде повече в това прекрасно изкуство.
Към тях в последните две години Теодора прибави и ролята на мама на прекрасния Кристиян, роля на която Теодора се е посветила с присъщата си .всеотдайност и перфекционизъм.