Балет „Арабеск” ще отбележи 20 години творческа дейност на Теодора Стефанова

На 10 ноември Балет „Арабеск” ще отбележи 20 години творческа дейност на великолепната солистка Теодора Стефанова. Фотографът Костадин Чернев ще представи запечатани мигове от танца на Теодора във фотоалбума „Талант и женственост”. След една година отсъствие, през която Теодора стана майка на един прекрасен син, тя отново е на сцената в спектакъла „Дон Жуан” на БорянаСечанова.

Трупата ще я поздрави с изпълнението на „Двойнственост” на Лиз Лий.

Теодора  Стефанова е родена в София, на 24.09.1970. Завършва ДХУ през 1989. От 1990 до днес е прима на „Арабеск”. Работила е с най-изявените български хореографи, както и с голям брой чуждестранни, между които :Марк Тейлър /САЩ/, Елза Лимбах /САЩ/, Виторио Биаджи /Италия/, Алберто Алонсо /Куба/, Люк Буи /Франция/,  Бе Ван Варк /Германия/, Робърт Таниан /Великобритания/, Лиз Лий / Великобритания/ , Роджър Джефри /САЩ/ и пр Гастролирала е в Австрия, Германия, Белгия, Италия, Франция, Корея, Гърция, Испания, САЩ, Югославия, Румъния и др. Те е един от създателите на АМАРАНТ данс студио през 1993. Носител на наградата „Кристална лира”1998.

 

 

Теодора Стефанова танцува в трупата „Арабеск”. Тя е солистка. Звезда. Твърдението, че в Бьлгария няма звезди, не се отнася за нея. Защото всички, които я познават, които са я виждали да танцува - у нас и извън България, са оставали с  неподправеното усещане, че наблюдават изключителен талант, първокачествен и поливалентен, който се определя  като привилегия на звездите.Изразът на таланта й е категоричен : изключително тяло, с животинска енергия, магнетична харизматичност и сексуалност, които привличат погледите върху нея, чувствена емоционалност и чувство за хумор, амбициозна педантичност и перфекционизъм в интерпретирането на хореографския текст. Теодора или Тошето, както всички я наричаме, / за прякора съществува твърдението, че именно той е истинското име на таланта, защото е нещо отделно и различно от персоналитета, подчиняващо се на други закони, логика и пр./ , та Тошето е постоянно жадна за изява.

Обича да се показва и да бъде в центъра на вниманието. Да й се възхищават. Да я обожават. В името на това е готова на всичко – целият й живот го доказва. Тя е всеотдаен сътрудникник на хореографа, готова да споделя идеите и съмненията му по време на процеса. Дава идеи. Спори и настоява и обикновено е права в интуитивните си преценки. „ Чуй ме, повярвай ми, че така ще е по- добре....” Винаги съм я слушала с внимание и е било за добро.Талантът е интуиция, която иде „отгоре”....Когато танцува, тя сякаш носи спектакъла на раменете си. Амбицията й нещата да станат на всяка цена добре, и то не само нейните неща, я превръща в мощен акумулатор на енергия за цялото представление.Тя е първото тяло , което се появява на сцената, за да „ загрява” преди спектакъл.А когато има премиера Тошето пристига още в 12 часа с извинението : „ Не ми издържаха нервите....”Всеотдайността й  воюва във всяка изява – публиката трябва да бъде спечелена, ние трябва да бъдем харесани и всички да сме доволни и покрити със слава... Не иронизирам. Без тази вяра, детска, но гениална, творците не биха могли да притежават ранга на звезди...А Тошето го притежава.

Разговарям с нея във връзка с предстоящото отбелязване на 40-годишнината на „Арабеск”, което съвпада с 20-годишното й присъствие в трупата. Тялото, което сме свикнали да гледаме, това тяло за милиони, ми говори с присъщата си детска наивност за полета на душата, който няма цена.... .

                                                                                                             Мила Искренова

 

            Теодора Стефанова е емблема на балет «Арабеск». Нейният талант и уникалност я превръщат в лице на съвременния танц в България.

 

Началото

            Била е на 3 години, когато облечена в кожухче, превръщала щепсела в микрофон и изнасяла пълна програма пред гостите й у дома. Отъждествявала се с Лили Иванова, но присъстващите й я укротявали, като й казвали, че не пее, а грачи. Но за танците всички били единодушни, че е номер 1. Още на тази възраст Теодора се записва в школата по балет на голямата Фея Мустакова. Започва като джудженце и постепенно се „издига” в Снежанка.

            Като всички малки момиченца и Теодора е искала да бъде принцеса и в  ІV клас е приета в балетното училище, което завършва през 1989 г. Оттогава танцува в балет „Арабеск.

 

Първи професионални стъпки

           

            Първата й професионална и солистична изява е в „Ария –Бах” от спектакъла „Още веднъж за любовта”  с хореограф  Маргарита Арнаудова.  Тя е дълбоко впечатлена от подхода на голямата хореографка. Започва първата репетиция не с движенията, а с разговор за психологията на човека и самочувствието на танцьора. В началото това е като шок за Теодора, като лекуване на психиката. За Маргарита Арнаудова, както разказва самата Теодора е било важно, излизайки на сцената танцьорът да разкрие целия си вътрешен потенциал. От нея научава, че основното за един танцьор е самодисциплината и увереността в себе си, че балетът изисква себеотдаване и че човек трябва непрекъснато да се преодолява. Маргарита Арнаудова е хореографа, от който Теодора получава неоценим опит и тласък в развитието си. Тя е човека, който винаги е до нея, защото е била свидетел какво е жертвала през целия си творчески път Маргарита, за да запази трупата.

            В началото балетът за Теодора е бил само красиви рокли, корони и аплодисменти. Но когато започва да се занимава професионално, разбира, че балетът е непрестенен труд, енергия и нерви. Има дни, в които репетира по 9 часа на ден. Този темпоритъм води след себе си много жертви от нейна страна и пропуснати мигове с приятеля й и с близките й хора. Защото танцът за нея е потапяне в друг свят  и докато включиш на нормална вълна, вече си заспал от умора.

           

Танцът и Теодора  

            Балетът, според Теодора, е не само физически труд, но и мисловен. Трябва да проговориш с тялото си. Сега тя не би искала да има тяло на 20-годишна. За онзи момент е направила всичко, което е било възможно с онова тяло. Но зрелостта, която носи тялото впоследствие не би заменила, защото то я провокира и я кара да търси, да върви напред и да твори. Докато танцува Теодора следи с ума си принципа на позите, всеки трепет в тялото, за да стигне посланието до публиката. Защото на сцената лъсват не само талантът и уменията ти, а и интелектът, вътрешната ти красота. Личи дали даваш всичко от себе си за това изкуство, дали си честен към него. Това е най-трудното – да извадиш сърцето си и да го подариш на публиката. И когато усети, че тя я е разбрала, полита от щастие. Пред нейно величество публиката нещата трябва да се изпълняват максимално, перфектно и безотказно.

            Затова Теодора споделя, че „Арабеск” за нея е като част от тялото й – част от нея, диагноза, любов. Танцът за Теодора не може без любов, себеотдаване и нечовешки труд. Невероятни неща се случват, когато танцьорът и хореографа се срещнат с любов и толерантност.Когато хореографът е искрен и откровен в идеите си, танцьорът създава фантастични роли и спектакли. В своя изповед солистката споделя, че танцът за нея е като душевно разсъбличане.

            Усещането за танца е като сексуалното, но не в пълния смисъл, не толкова първично….То е някаква еротика, преливаща в душевен ексхибиционизъм. Когато участва в прекрасен танц, създаден за нейния натюрел, чувството надхвърля оргазмичното удоволствие.

            За Теодора сцената е олтар. Преди спектакъл предпочита 10 пъти да умре, самата тя изгаря прекалено много. Не може да бъде спокойна. И ако някой ден се успокои, просто няма да бъде повече в това прекрасно изкуство.

            Благодарение на своето дарование и изключителен професионализъм прима балерината на балет «Арабеск», създава  галерия от различни по характер и натюрел образи, които впечатляват  и оставят трайна следа в съзнанието на зрителите в България и по света.

            Към тях в последните две  години Теодора прибави и ролята на мама на прекрасния Кристиян, роля на която Теодора се е посветила с присъщата си .всеотдайност и перфекционизъм.