След „Балада за Георг Хених”, която през 2018 г. получи място в задължителната учебна програма, и „Германия, мръсна приказка”, в ново луксозно издание с твърди корици на българския пазар излиза и „Аутопсия на една любов” – най-оспорваният роман на писателя, журналист и музикант Виктор Пасков.
Всичко започва, когато завърналият се в България за годишния си отпуск музикант Чарли среща Ина – фаталната жена с неочаквано призвание: да бъде нечий греховен инструмент. И с репутация, която не може да се сравни дори с една нощ, прекарана с нея. Когато Ина я няма, следва самота, а празнотата в България от края на 60-те става oще по-осезаема. Едно загубено поколение си отива. А „небесният биг-бенд” става все по-многоброен.
Побеждава ли любовта всичко или страстта успява да изпепели всички пътища между две „бездни”, прегърнали се за един кратък миг?
„Аутопсия на една любов” е унищожително саркастичен и фатално откровен роман, в който акордите на саморазрушението – социално и личностно, както и на творческия порив, се врязват в читателското сърце.
Страст, джаз обич, приятелство и смърт се преплитат в скандална, но наситена с емоции изповед, в която „музиката може и да убива”, но обичта побеждава и в смъртта.
Защото „въпреки живота”, в творчеството на Пасков всичко е любов.
„А колкото до любовта... трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока,
постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение.”
Виктор Пасков
„Когато през 2005 г. за пръв път се появи „Аутопсия на една любов“, още не се знаеше, че това ще е последният роман на Виктор Пасков. Но пък веднага стана ясно, че без скандал няма да мине. Едни бяха обидени, какво ти обидени, направо омърсени от телесните сокове, които се изливаха върху тях от почти всяка страница. Други възвеличаваха смелостта и страстта на автора. Трети задълбаха в структурните неравности. Четвърти чакаха да им кажат какво да кажат за тази книга.
А то не е чак толкова сложно: сексът е музика, музиката е секс. Човешкото тяло е инструмент, който в правилните ръце може да изпълни съвършената мелодия. С уточнението, че при Пасков мелодиите са повече от една, а тялото е с повече дупки дори от окарината.
„Аутопсия на една любов“ може да ви възмути или възхити. Все тая. Важно е само да
не забравяте, че и най-оспорваният текст на Виктор Пасков е в пъти по-добър от другата книга на нощното ви шкафче.”
Димитър Стоянович