Тошо Дончев е роден през 1944 г. в Будапеща в семейството на унгарка и българин. Завършил е славянска филология в Будапещенския университет, но два семестъра е следвал и в София. Бил е библиотекар, организатор на културни събития, преводач, научен работник, журналист кореспондент, редактор, ръководител на обществени организации, председател на малцинствено самоуправление, държавен секретар на Комитета за националните етнически малцинства в Унгария и какво ли още не. Автор е на книгите „Прокълнатото щастие на леля Ица”, „Куманската княгиня”, „Вълчи вой, кучи лай“. От 2011 г. Тошо Дончев е директор на Унгарския културен институт в българската столица, който има специална роля в ХХХІ Софийски международен панаир на книгата (4-9 декември), защото Унгария е почетен гост на актуалното коледно издание на събитието.
Г-н Дончев, как Унгария се оказа почетен гост на тазгодишния Коледен панаир на книгата в София?
Благодарение на разговорите на Унгарския културен институт с Асоциация „Българска книга“ успяхме да постигнем високия статут на фокусна държава на Международния панаир в София. Унгария се стреми да популяризира своята духовна култура чрез книжната си продукция. През годината участвахме в двайсетина подобни събития по света – в Лайпциг, Лондон, Санкт Петербург, Прага, Гьотеборг, Франкфурт, Белград, Виена... Има специална формация към Фонд „Унгарска култура“ в нашето Министерство на човешките ресурси, която отделя 100 млн. форинта (660-680 хил. лв.) годишно за достойното представяне на страната на тези панаири. За нас е чест и радост, че тук сме фокусна държава, още повече че имаме своеобразен рекорд: в нито една друга държава моите колеги не съумяха да издадат 24 заглавия художествена, научна, мемоарна и унгаристична литература като нас.
Кои ще бъдат акцентите в програмата и по щандовете на събитието?
Поканихме вицепремиера на Унгария д-р Тибор Наврачич да открие форума от унгарска страна. Всяка вечер ще има различни арт прояви: изпълнения на младежки състав за народни танци, джаз, пърформанси, рецитал по унгарски автори на студенти от НАТФИЗ – лауреати от конкурса за изящно слово в Шумен и т.н. За финал на 8 декември Сатиричният театър ще представи комедията „Спанак с картофи“ в присъствието на драматурга Золтан Егреши и преводачката Габриела Хаджикостова. Поне 7-8 унгарски писатели ще дойдат лично да промоцират книгите си в НДК. Поканен е и нашият нобелист от 2012 г. Имре Кертес. Поради напредналата си възраст той може би няма да пътува, но духовно ще присъства със своите произведения. Бих споменал и доста заглавия. По случай 100-годишнината от рождението на Ищван Йоркен – ненадминат писател на абсурда, едноминутните му новели бяха преведени от Николай Бойков и излизат в ново издание от „Жанет 45“. Книгата на доц. Пламен Дойнов за унгарските събития от 1956 и отражението им в България без преувеличение е хитово произведение. В „Развалина“ Ендре Кукорели – поет, писател и публицист, описва преживяванията си в реалния социализъм с критична ретроспекция. Ще има и интересни романи. „Златно везмо“ от Ева Банки е средновековна криминална мистерия в стила на Умберто Еко. В „Остатък от младостта“ Золтан Поша изобразява живота на интелектуалците след политическите промени от 1989 – период, който още не е осмислен. Представена е и т.нар. малцинствена литература: ромският писател Дьорд Рощаш-Фаркаш в стихосбирката си „Песента на скиталеца“ разкрива неволите и въжделенията на една общност, която е в центъра на вниманието на европейските проекти.
Мислите ли, че българинът познава достатъчно съвременната унгарска литература?
По време на панаира в УКИ с участието на генералния директор на нашия институт „Балаши“ (с аналогични функции на Гьоте институт, институт Сервантес и Британския съвет) ще се проведе форум под наслов „Колко струва културната дипломация“. Но така или иначе смятам, че българинът благодарение на преводачите – няколко пъти и дълбоко искам да подчертая тяхната роля! – познават унгарската литература. Още Иван Вазов и Пенчо Славейков имат историческа заслуга за популяризирането на произведенията на Шандор Петьофи. А сега имаме цяла плеада подготвени унгаристи, даже двама от тях работят при нас в УКИ – Нели Димова и Юлия Крумова. Благодарение на поета Георги Крумов пък в България от 30-40 г. разполагаме с изящен превод на философската драма в стихове „Трагедията на човека“ от класика Имре Мадач. В Русия например чак сега се роди достоен превод... Българските преводачи могат да се гордеят със своите постижения.
По какъв начин унгарската държава стимулира издателите?
Както ви казах, съществува специален фонд „Унгарска култура“. Има и отделни фондации като „Милан Фющ“, които също дават пари за нови книги, отпускат се стипендии за писатели и издателства, канят се автори и преводачи на курсове за преводна литература. Унгария е малка държава с още по-изолиран език от българския. Унгарски се говори максимум от 14-15 милиона на планетата. Затова държавата дори в кризисно време гледа да сме открити към света и правителството смята, че културните центрове са най-надеждните бази за трансфер на култура. Скоро ще бъдат открити няколко нови центрове – в Белград, Загреб, Пекин. Когато Имре Кертес стана носител на Нобелова награда, много допринесе за популяризирането на унгарската литература. Покрай него вече има и няколко други писатели, които се четат на Запад – Марта Сабо, Петер Надаш, Петер Естерхази... Дай Боже и България да има скоро своя нобелист – това ще повиши още повече интереса към добрата книга.
Като интелектуалец просветител каква е вашата лична мисия в България?
Всеки носи у себе си две начала: реалиста и идеалиста. Смятам, че първото ни присъствие на Панаира като почетни гости е отговорност и възможност да влезем в общественото съзнание на българина. Иска ми се освен името на Шандор Петьофи той да познава и новата унгарска литература, така както средният унгарски интелектуалец веднага се сеща за Христо Ботев и българската народна поезия. Амбицията ми е поне няколко унгарски автори да намерят място в съзнанието на българските читатели.