Изложбата „Антисистемната нормалност“, събрала картини и скулптури на творци, поставени в изолация от комунистическия режим през 70-те и 80-те години на миналия век, беше открита на 19 април, в галерията на Министерство на културата „Средец“
Целта на експозицията е да разграничи първата вълна рушители на социалистическия реализъм, поколението на Априлския пленум от 1956 г. – толерирано и подкрепяно от режима; от една втора вълна, родена през преломната 1968 г., която дълго време е оставала изолирана и без достъп до изложбените зали. И да се фокусира върху тази втора вълна, загубеното поколение на Пражката пролет, което в продължение на 21 години ще чака революцията, започната от Дубчек да завърши. Полученият резултат е впечатляващ, защото са събрани автори, които вече сме приели да мислим като класици, както и нови и напълно неизвестни имена. Чудаци, мечтатели или мизантропи, те са отказали (някои до време) да станат част от системата и са създали една алтернативна, скрита култура на антисистемната нормалност, чийто бисери днес започват бавно да излизат на светло и тепърва ще привличат интереса на изкуствоведи, колекционери и любители на изкуството.
Централното място в изложбената зала е отредено на платното „Интериор“ на Славка Денева, дъщерята на големия майстор Борис Денев, която не успява да завърши Художествената академия, тъй като дипломната ѝ работа е отхвърлена заради противоречие с принципите на соцреализма. Непосредствено до нея могат да се видят и няколко картини на Николай Майсторов („Пътят“, „Апокалипсис“ и „Портрет на млад художник“), илюстрирал самиздатското списание „Мост“ през 1989 г. А също и „Композиция“ на Генко Генков, вкаран заради критиките си срещу Народната власт в затвора в Белене, а впоследствие и в лудница.
Освен това посетителите на изложбата ще могат да видят и изящна графика на самоубилия се Маргарит Цанев – Марго, изключен от Художествената академия заради отказ да подстриже брадата, която пуснал в знак на траур след смъртта на своята майка. Ще могат да се докоснат и до никога непоказваното платно „Нов свят“ на Николай Николов-Зиков, изхвърлен от участия в изложби след серия провокации в края на 70-те години, сред които картина-алегория на социализма, с мъже затворени в ковчези и червени знамена. А също и до два сюрреалистични пейзажа на Иван Петков – Турката, скандализирал творческата интелигенция с диптих с два портрета – на автора, на фона на черкви и кръстове; и на Ленин, на фона на бесило. Единствената представена скулптура в изложбата пък е глава-автопортрет на Галин Малакчиев, направил скандал като добавил "щръкнал член" на петметровия паметник на Строителя на социализма във фоайето на Народната библиотека.
Може би най-интересните имена, представени в галерията обаче са тези на Атанас Згалевски, ученик и приятел на Христо Явашев и на Евгения Воденичарова („Лозе край морето“, „Дете“), напълно неизвестни майстори на четката, открити от изкуствоведите буквално през последната ковид-година.
В изложбата, чрез автори, които работят в доста голям времеви диапазон като Иван Ненов, Тодорка Бурова, Васил Иванов и Маргарита Милиджийска умишлено е маркирана и паметта за Дружеството на Новите художници, като историческа и пластическа линия в българското изкуство отпреди фаталната 1944 г., чийто естествен приемник и продължител е именно поколението на непримиримите от 70-те и 80-те години.
Освен тях, в галерия „Средец“ ще могат да се видят непознати платна и на Лика Янко, Димитър Казаков – Нерон, Иван Кирков, Иван Георгиев – Рембранда, Димитър Арнаудов, Иванка Сокерова, Любен Диманов, Никола Даскалов и Николай Ников – Ничето, всичките заедно образуващи антисистемния канон на българската живопис от епохата на реалния социализъм.
Куратор на събитието е художникът Людмил Веселинов. Експозицията ще остане в галерията до 7 май 2021 г.