Google почита Коперник

Днес Google почита 540 години от рождението на великият полски астроном Николай Коперник.

Коперник е роден в 1473 г. в Полша, в град Торун на рекаВисла. Произхожда от заможно семейство. Като младеж следва в Краковския университет, където започва да проявява интерес към астрономията. Около двайсет и пет годишен отива вИталия. Там изучава право и медицина в университетите в Болоня и Падуа, а по-късно получава докторат по богословие от университета във Ферара. Като зрял мъж дълги години е член на църковната управа на катедралата във Фрауенбург (на полски Фромборк). Коперник никога не е бил професионален астроном и грандиозните хипотези, с които се прославя, са резултат от заниманията му в свободното време.

Докато е в Италия, Коперник се запознава с идеята на древногръцкия философ Аристарх Самоски (III век пр. Хр.), според който Земята и другите планети се въртят около Слънцето.Коперник се убеждава, че тази хелиоцентрична хипотеза е вярна. Той е около четирийсетгодишен, когато разпространява между приятели ръкопис със собствените си възгледи по този въпрос. Дълги години Коперник извършва наблюдения и прави изчисления, необходими за знаменития му труд, озаглавен „За въртенето на небесните сфери“, в който представя подробно хипотезата си и привежда нужните доказателства за нея.

В 1533 г., когато вече е шейсетгодишен, Коперник изнася редица сказки в Рим, в които представя основните елементи от теорията си, без да си навлече с тях неодобрението на папата. Обаче едва когато наближава седемдесетте, той най-после се решава да публикува книгата си и получава от издателя първия екземпляр на 24 май 1543 г., деня, когато умира.

В книгата си Коперник застъпва правилното гледище, че Земята се върти около оста си, Луната — около Земята, а Земята и всички останали планети се въртят около Слънцето. Но подобно на предшествениците си той подценява обхвата на Слънчевата система. При това погрешно смята, че орбитите се състоят от епицикли.

Така хипотезата му не само е усложнена математически, но е и неточна.

Независимо от това книгата предизвиква огромен интерес. Тя дава повод на други астрономи — най-вече на великия датскиастроном Тюко Брае — да извършат по-точни наблюдения върху движението на планетите. И тъкмо от данните, получени от Тюко,Йоханес Кеплер успява най-сетне да изведе правилните закони за движението на планетите.

Въпреки че Аристарх Самоски е стигнал до хелиоцентричната хипотеза повече от седемнайсет столетия преди Коперник, ясно е, че заслугата е преди всичко на Коперник. Аристарх е направил една догадка, без да я изложи теоретично и достатъчно подробно, за да стане тя полезна за науката.