Гидон Кремер и Найден Тодоров: музика срещу забравата

20 Май, 2026 13:15 800 3

  • софийска филхармония-
  • гидон кремер-
  • найден тодоров-
  • музика-
  • концерт-
  • зала българия

На 21 май в зала „България“ Софийска филхармония представя концерт, който събира на една сцена легендата Гидон Кремер и маестро Найден Тодоров

Гидон Кремер и Найден Тодоров: музика срещу забравата - 1
Снимка: Софийска филхармония

На 21 май в зала „България“ Софийска филхармония представя концерт, който събира на една сцена легендата Гидон Кремер и маестро Найден Тодоров. Програмата включва две произведения, които говорят за паметта, за времето и за човека с емоция, която не се забравя.

В центъра на вечерта е „Стикс” от Гия Канчели – една от най-личните и въздействащи творби на композитора, написана специално за Гидон Кремер. Заглавието идва от митологичната река между световете, но музиката не разказва историята буквално. Тя по-скоро създава усещане – за самота, за крехкост, за надежда въпреки всичко.

В изпълнението участва и Националния филхармоничен хор, чиято роля е ключова за силното, почти ритуално звучене на творбата.

Втората част на концерта е посветена на Симфония №9 в ми бемол мажор от Дмитрий Шостакович. Написана през 1945 г., симфонията изненадва публиката още при премиерата си. Вместо тържествена музика за края на войната, Шостакович създава нещо по-иронично, по-неспокойно и много по-човешко. Зад лекотата и сарказма слушателят усеща напрежението на епохата и характерния за композитора начин да казва много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

С този концерт маестро Найден Тодоров и Софийската филхармония продължават своята последователна линия да представят програми със смисъл и позиция.

Гидон Кремер и Найден Тодоров: музика срещу забравата
Снимка: Софийска филхармония

За Гидон Кремер:
Сред водещите цигулари в света Кремер е може би с най-необичайната кариера. Той е роден на 27 февруари 1947 в Рига, Латвия, и започва да учи цигулка на 4-годишна възраст при баща си и дядо си – и двамата изтъкнати изпълнители на струнни инструменти. На 7 постъпва като студент в Музикалното училище в Рига и бележи бърз напредък, а на 16 получава Първата награда на Латвийската република. Две години по-късно започва да учи в Московската консерватория при Давид Ойстрах. Гидон Кремер е носител на множество престижни награди, сред които се открояват наградите от Конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1967) и Международния музикален конкурс в Монреал (1969), и първите награди от конкурсите „Паганини“ (1969) и „Чайковски“ (1970).

Именно от тази стабилна платформа на обучение и успех започва забележителната кариера на Гидон Кремер. Пред последните пет десетилетия той изгради и затвърди в целия свят репутацията си на един от най-оригиналните и вълнуващи артисти на своята генерация. Изнасял е рецитали на почти всички големи концертни сцени по света, свирил е с най-изтъкнатите оркестри на Европа и Северна Америка и е работил с повечето големи диригенти от последните петдесет години.

Необикновено богат, репертоарът на Гидон Кремер впечатлява със своето разнообразие. Той включва пълния набор от класически и романтични шедьоври за цигулка, а също така – творби на водещи композитори от 20-и и 21-и век като Берг, Хенце и Щокхаузен. Същевременно Кремер подкрепя работата на живите руски и източноевропейски композитори и е свирил много от новите им композиции, някои от които са посветени на него. Името му се свързва с композитори като Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина, Валентин Силвестров, Луиджи Ноно, Едисон Денисов, Ариберт Райман, Петерис Васкс, Джон Адамс, Виктор Кисин, Майкъл Найман, Филип Глас, Леонид Десятников и Астор Пиацола, чиито произведения той изпълнява, уважавайки традициите и съхранявайки цялата им свежест и оригиналност. Справедливо е да се отбележи, че няма друг солист с подобна международна известност, който да е направил толкова много за популяризирането на каузата на съвременните композитори и новата музика за цигулка.

През 1997 Маестро Кремер основава камерния оркестър „Кремерата Балтика“ за насърчаване на даровити млади музиканти от трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва. През последните две десетилетия ансамбълът и неговият основател пътуват заедно много интензивно и участват във водещи фестивали и концертни събития. Те са записали две дузини албуми за лейбълите Teldec, Nonesuch, Burleske, Deutsche Grammophon и ECM .

Гидон Кремер свири на инструмент на Никола Амати от 1641. Той е автор на четири книги, последната от които е „Писма до един млад пианист“ (2013). Творбите му са преведени на няколко езика и разкриват широтата на неговите артистични търсения и естетически възгледи.


Поставете оценка:
Оценка 1 от 1 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Екатерина Дочева, в Култура

    1 0 Отговор
    За поредното безобразие на Найден Тодоров
    ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА, музикален наблюдател на „Култура“
    Този път колонката ми е посветена не на състоял се концерт, а на концерти, които не се състояха. Не се състояха в Русе.
    Вече трета година Операта в Русе има за директор диригента Найден Тодоров. Яви се на конкурс човекът, представи изключителната концепция и спечели. Така прецени комисията, избрана от Министерството на културата, което е принципал на ОФД-Русе. Оттам нататък делата на директора-диригент се прочуха единствено с желанието за ‛суперефективност“ на поверената му институция – колкото се може повече продукция за по-кратко време. В тази стахановска политика качеството на концертите и на оперните спектакли изобщо не се коментираше. Важна беше бройката. Примерно: преди две години операта ‛Дон Жуан“ от Моцарт е трябвало да бъде поставена, вместо поне за месец, само за една седмица. Гастролиращият диригент Велизар Генчев едва измолил още малко. Практиката да се правят концерти с една, максимум две репетиции е любима на директора Тодоров, който изглежда е решил, че след като той самият преглежда отгоре-отгоре партитурите, на които е решил да обърне внимание, всички са като него и са щастливи, когато работят малко, а получават същите пари. Така било на Запад, твърди момчето и продължава усмихнато да върши безобразията си. Тодоров по същата методика постави ‛Дон Карлос“ тази година за Международния фестивал ‛Мартенски музикални дни“ - за по-малко от десет дн
  • 2 Наталия Илиева, БНР

    1 0 Отговор
    Брамс – мислена и почувствана музика
    Рецензия от Наталия Илиева, музикален редактор, „Христо Ботев“, БНР
    Поредният концерт на Софийската филхармония ознаменува щастливата среща между цигуларя Светлин Русев и виолончелиста Анатоли Кръстев в Двойния концерт на Брамс. Това бе звуково общуване, каквото отдавна не бях слушала. Във все по-трагично разширяващата се зона на повърхностното и комерсиалното, вече много рядко може да се чуе дълбоко, емоционално и смислено разчитане на един класически текст. Най-същественото тук бе хармонията в музикалното излъчване на двамата – имаше такъв видим комфорт във взаимното им разположение в композицията, че бе удоволствие да се слуша. Този концерт е доста необикновен в своята ?концертност?, дори спрямо Брамсовите концерти, които надхвърлят голата виртуозна ефектност. Впрочем, тук ефекти въобще няма – дори има антиефекти, които могат да се превърнат в зло отмъщение за солистите, ако не се разбере значението на свързаността на високия и ниския солов звук; и ако не се усети, че те последователно и заедно извършват метаморфозите в тъканта на оркестъра като доминиращи тембри в него. Толкова много имаше в това изпълнение - индивидуално нюансиране в показването на общ усет и разбиране за протичането на музикалното време, за напасването на двата тембъра, за формирането на характера на творбата, съчетан от строгост и емоционално бушуване, от простота и прелюдиращо дихание, безмълвие. Това е композиция и на интелектуалната игра,
  • 3 Наталия Илиева

    1 0 Отговор
    Найден Тодоров?! По-слаб и жалък диригент досега не се беше изправял пред оркестъра на нашата национална филхармония, досега водена само от диригенти от световна класа. Той е просто един слаб музикант, който просто не знае за какво става дума в партитурата пред него. Едно нищо с огромни претенции, реклама и само реклама, това е карикатурата Маестро Найденчо Тодоров. Срам за българската култура.