В своята книга „Харун китаби” („Книга на Аарон”) Пещак дал следното описание на някои събития от царуването на Айдар Булан (Кубрат) и началния период от съществуването на Хазар: След разгрома на персийската войска от арабите, когато бекът на Хазар-Суба, Сабан Курмиш, пропаднал в неизвестност, Бу Юрган (вуйчото на Курбат, на гръцки „Органа”) съумял да убеди новия бек на Хазар, сина на Сабан, Къйр-Багъйл, да се подчини на Курбат... След време Бу Юрган умрял и Айдар (Курбат) лишил Къйр-Багъйл от неговите владения.
Когато българите в Кимер (Мала Азия) приели исляма, кан-сюбиги (императорът) на Улуг Българ (Велика България) Курбат Булан ги попитал дали да му помогнат да разпространят исляма и в Улуг Българ и ги поканил да действат по-бързо, тъй като джахудските (юдейските) и кряшенските (гръцките) проповедници вече започнали да склоняват неговия народ в приемането на тяхната вяра.
Джанги пише: "Килерските ("киликийските") бурджаци започнали да приемат правата вяра (исляма) още при пророка Мохаммад и те му помогнали да разбие джахудите (юдеите) в Къзъйл-Имен (Арабия, понякога Йемен)... Когато започнала войната на пророк Мохаммад с джахудите, много бурджаци се присъединили към него. Щом джахудите научили, че срещу тях се сражават българи, те веднага се предали и дали следното обяснение: "В нашите книги се говори за това, че българите-авари, когато излезли от Мамил (Египет), създали от джирските(сирийски) роби армия за защита на Килер (Киликия) от притискащите ги мамилци (събития от ХVІ век пр.н.е.) и че от българските офицери в тази армия произлизат иджамите (библистите), а от редовите войници - джахудите (талмудистите). Затова ние не трябва да се бием с българите - праотци на нашия народ, иначе Бог ще ни накаже със страшно наказание..."
Като преодолели всички опасности и трудности, асхабите (посланиците на халиф Омар) изпълнили завета на пророк Мохаммад. В деветата година от хиджра (630 г.) разпространили правята вяра сред бурджаците в Арджан-Българдаг (Малоазийския Тавър), които обичат да наричат себе си "идел-българлар" ("иделски българи"), своята главна река Идел (Джейхан в Турция), а своя главен град - Българ или Българ-Ана (Адана), а през 642 година започнали да разпространяват правата вяра сред арджанските българи. В Балтавар, който тогава по-често се наричал Българ, асхабите се срещнали с балтавара на Улаг Българ, Курбат. През юношеството си Курбат служил в урумската област Кубрат, на река Кубар или Кубрат (Ефрат), поради което взел името Кубрат. Там живеели не малко джирци (сирийци, араби), чийто език Кубрат изучил и сега той беседвал с асхабите и по трек-български и по арабски. Преди идването на асхабите при Кубрат били на посещение кряшенски проповедници от Урум за това...
През това време при балтавара тежко заболяла любимата му дъщеря Туйбика, или Танбит , развила паралич, което изкарало от равновесие Кубрат и от отчаяние, той бил заставен да заяви:"Аз ще приема вярата на тези проповедници, които излекуват моята дъщеря!" По предложението на първия министър Барадж, обявил, че ще приеме вярата на тези проповедници, които излекуват принцесата. Кряшенските проповедници не могли да направят нищо и с позор се оттеглили. А ислямските проповедници, асхабите, които пристигнали при Айдар в град Българ-Балтавар (Полтава) на река Баръйс-Идел (Ворскла) в 642 г., успели да излекуват принцесата. Те казали на Курбат: "Твоята дъщеря ще се излекува, ако я попариш в баня с брезови клонки (метлички)!" А тогава било през зимата и Кубрат възкликнал "Как да намеря сега брези с листа?" Тогава един от асхабите - Кантал, син на Асман, чието мюсюлманско име било Талха ибн Рабиг (по друг източник се казвал Зубаир ал-Джок) натопил своята брезова тояжка в съдинка с мастило и прочел молитва, и веднага тояжката се превърнала в цветущо брезово дръвче. "Кантал" по бурджански е "арджан" по кара-български. Прислужничките направили от неговите клонки венец и попарили принцесата, след кото тя бързо се поправила. По-късно Талха ибн Рабиг (или Зубаир ал-Джок) се оженил за нея, останал в Балтавар и 20 години проповядвал в основаното от него медресе. Поразен от случилото се, Кубрат приема исляма и мюсюлманското име Хайдар, което местните българи произнасяли като "Айдар". Заедно с балтавара истинската вяра приели много от неговите приближени и знатни хора, а първи от тях извършил това капаганът (премиер) Барадж, който взел мюсюлманското име Наби ("Пророк").
Мюсюлманите бързо построили в града джамията "Арджан" ("Свещената", "Чистата", или "Брезовата"), при която заработило училище. По-късно в Балтавар, на който Кубрат дал още едно име в чест на пророка Мохаммад - "Наби", построили и втора джамия -"Имен" ("дъбова") и трета - "Маджар" ("Герой" или "Българ-Мадяр")... Асхабите предали на Хайдар-Кубрат подарък от амир ал-мукминина (Багдатският халиф) Омар - Коран и Зелено знаме, под което българите се сражавали с враговете. Синът на Кубрат, Аспаръйк Исмаил (Аспарух), който става най-ревностният мюсюлманин от цялото семейство на Хайдар, накрая станал владетел на тези безценни съкровища. Когато след десетилетия хаканът на Хазар Кър-Багъйл заповядал на Аспаръйк да напусне Баджпъйр (Боспор) и да поеме управлението на Буртас (Средното Поволжие), Аспаръйк излязал от Тамя натам, а след известно време, с мнозинството местни кара-саклани отишъл в Балтавар. Казват, че джамията "Маджар" в този град я е построил той. От тук Аспаръйк Исмаил заминал първоначално в Бъйргас или Бъйрман (Причерноморието), а после в Кара-Бурджан (Дунавска България), държейки в едната си ръка Корана, а в другата Зеленото знаме на Пророка. След Аспаръйк в Балтавар известно време седял Арбат Маджар със своите българи-башкорти. По името на Арбат (Арпад) -"Маджар", те се нарекли "маджари" и предали това име на Авар-Суба (Авария, Унгария).
Правнукът на Сарос, внук на Карт-Багъйл, син на Курмиш-Сабан, Къйр-Багъйл, е първият българско-хазарски кан-император (равносилно на премиер), хакан на Хазар-Българ от Хазарската династия (653–675 г.). Наречен Къйр поради месеца на раждането му – Къйргар (октомври). През 639 г., както се писа, е лишен от кан Курбат от бейлика му Маджар и известно време му служил като коняр.
През 653 г. подкупени от Биркаите хора и с помощта на Бат-Баян помогнали на Къйр-Багъйл да избяга от столицата на Курбат в Маджар, където към него се присъединили значителна част от сакалъйпите и всички бугури, общо около 200 хиляди души. Къйр-Багъйл се обявил за джабгусир-хакан (император) не на Велика България, а на Хазар-Българ, както заповядал да бъде наричана. Самият той обяснил решението за смяна на името на империята Велика България с Хазар-Българ, за да не може наследниците на Курбат да претендират повече за трона. Сам той потвърждава, че неговите поданици произлизат от българлъка и си остават българи. Към този нововъзникнал хаканат веднага се присъединили отвъд-каспийските българи-абдали (есегели) на Атрак Бурджан, улугбекът на Идел-Българ, Халджа, син на Бершуд и себерският улугбек Кубан или Кабан. Около 150 хиляди себерски българи на Кубан, Къйр-Багъйл прехвърлил в иделски Сувар, където били взети на обилна прехрана от хората на Халджа. Като си осигурил надежден тил, Кубан, по заповед на Къйр-Багъйл, завладял областта Казак (Воронежка обл.) и казал на местните хора: "Или аз с цялата си армия оставам тук на доволствие, или ми давате конвой със зърно и аз заминавам с него по-нататък!" Казаците размислили и дали на Кубан 150 хиляди товара със зърно, което Кубан доставил в Съйнджак и спасил с него армиите на сакалъйпите и бугурите от гладна смърт.
На Курбат останали около 200 хиляди бойци. Той решил да не рискува и казал на Къйр-Багъйл: "Това което ти взе, нека бъде твое, а останалото - мое!" Къйр-Багъйл и той не искал да започнат братоубийствена война и се съгласил с предложението на Курбат. Велика България се разпаднала на две части. Без да се бави Къйр-Багъйл прехвърлил стотици хиляди народ от Идел-Българ и Буртас в Съйнджак, където те започнали да строят защитни укрепления или да служат в пехотата на Дебер и Нур-Шад. Къйр-Багъйл бил първият български владетел, който създал смесени конно-пехотни войски. Българският пехотинец бил едновременно воин и строител на защитни съоръжения. Именно тези български армии от нов тип спрели натиска на арабите към Дон при Яна-Кира (Зеленокумск) и успели да създадат непристъпната отбранителна линия Кум-Маджак (На левия бряг на Кума при границата на Ставропол с Дагестан) - Яна-Кира-Барсъйл (Прохладный).
През 654 г. Къйр-Багъйл установил столицата си в Стари Сандугач (Ставропол), развърнал мощни военно-тилови бази в Джам-Българ (Ставрополските възвишения) и в Капкай-Българ (Карачаево-Балкария). Хазарските българи добили увереност, че ще могат да се отбраняват и дори да контраатакуват арабите, както и да отнемат още области от Курбатова България, която те започнали да наричат Кара-Българ ("Западна България"). През 655 г. Къйр-Багъйл подчинил бейлика на Аспарух и преселил неговите хора в Идел-Българ (Поволжието), под надзора на верния на Хазар Халджа. През същата година Дебер, провъзгласен заради своята храброст като Урус ("Храбрец"), завзел с мощна сухопътно-морска операция Баджпъйр (Боспор) и Източна Джалда (Крим). Това вече Курбат не изтърпял и заповядал на наместника на Джалда Бат-Боян да изгони хазарските българи от Джалда. Но Бат-Боян тайно уведомил Къйр-Багъйл, че няма да воюва заради Агарджа (Керч) и Алтъйн-Българ (Теодосия).
Къйр-Багъйл произхождал от старинния български род Тухчи, който още от времето на Дарий Велики (V в.пр.н.е.) подържал най-тесни връзки с Гърция. Поради това ИРИ побързала да признае Хазар-Българ. Изплашен от завземането на Боспора от хазарските българи, ромейският император дал на хазарско-българските търговци огромни отстъпки при търговията с ИРИ и цял квартал в Истанбул, наречен "Хазарски". Това позволило на Дом Биркай, финансиращ хазаро-българските императори, започвайки с Къйр-Багъйл и ръководещ българо-хазарската търговия, да си възвърне с лихви загубите от войната срещу арабите. Дом Биркай настъпвал преди хазаро-българската армия. През 655 г. Кичи Абраш открил свои филиали в Къй-Уба, Истанбул и Бийсу (столицата на Аварския хаканат) Всички тези територии Биркаите, като най-добри миротворци, пазели от войни. Но там където иджамите-българи срещали противодействието на Дом Надан, избухвали най-ожесточени войни за сфери на влияние. Когато преди години през 623 г. подкупените от Наданите франки се опитали да отнемат от аварите Чек-Българ (Чехия с Прага), носещи на Биркаите 1/4 от доходите, то Биркаите със свои средства създали 200 хилядната армия на Шамбат и я изпратили в Чек-Българ. Там Шамбат успешно воювал с франките до 658 г. и завзел съседните германски и каренски (австрийски) области.
През 630 г. вестготският крал на Испания се обърнал с молба към аварите за създаване на испанско-български съюз против франките. Биркаите и тук помогнали и планът на франките да завземат испански земи се провалили. А вестготите се самонаричали "испанските българи".
Атила направил военната униформа на българите най-модерна в цял свят и всички рицари от Китай до Испания се обличали в български куртки, пояси, плащове, ботуши и т.н. Биркаите създали няколко хиляди работилници по изготвянето на кожата "булгари" и по изготвянето на български доспехи. При Тухчиите, управляващи Хазар през 653-838 г. Наданите владеели 40 % от световния капитал, а Биркаите 20 % и при това благодарение на българската сметка Биркаите допълнително притискали Наданите.
Курбат умира най-вероятно през 665 г. В "Историята на Хазар" Губдулла Ибн Бащу съобщава, че през 660 и 663 г. Курбат боледувал, а през 665 г. го е свалила старата му болест, при която той вече само лежал и често се задъхвал.
Курбат Кубрат Булан Хайдар (Айдар) е символ на разцвета на българския народ. Преди смъртта си великият кансюбиги казал на своите деца и приближени: "Аз винаги съм ненавиждал войната и съм обичал мира. Макар и да не се прославих с победоносни войни и да имах най-малката армия в историята на Велика България, само 300 хиляди бойци, затова пък при мен няколко десетилетия хората живяха в мир, а 2 милиона бедстващи български семейства получиха безплатно няколко милиона глави добитък за държавна сметка и успяха да отгледат своите деца. Когато взех юздите на управлението в цяла Велика България имаше 3 милиона българи, а сега са 10 милиона. И вие деца мои, вървете по моите стъпки. Забравете за своите амбиции и мислете само за своя народ, тогава и завистта и враждата няма да си пробият път в нашия край. Вижте, как отново отделилите се алатайските българи "уйгури" ("отделилите се от българите"), итбашци и чирлати се колят с останалите в Алатай българи, от тях са останали само 3 милиона, а бяха 12 милиона. За какво ни е такава воинска слава?! Запомнете, че управници има, докато има народ. Изчезне ли народът, изчезват и управниците. Нека българите при вас станат още повече. Нека бъде вечен нашият български народ!"
Още преди смъртта на Курбат Къйр-Багъйл се договорил с Аспарух, Бат-Боян и Катраг за това, че след смъртта на техния баща, те няма да се провъзгласяват за хакани на Велика България и ще се подчинят на Къйр-Багъйл. Аспарух и Катраг изпълнили това обещание, но Бат-Боян се отметнал и веднага след смъртта на баща си се обявил за хакан на Велика България. По заповед на Къйр-Багъйл Аспаръйк атакувал домена на Бат-Боян в Джалда.
Бат-Боян обитавал земите между Джалда и средното течение на река Буга-Идел, при което една част от неговия народ се местила от лявата страна на реката, а друга част от дясната ѝ страна...
По-малкият син на Курбат, Атилкесе по прякор Аспарух обитавал земите между Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му били подчинени. Неговият главен град бил Бурджан (Грозни) на юг в Джураш. Той бил много задружен с чичо си Шамбат, който седял като улугбек в Бащу, в обкръжението на верни нему български и саклански бии и анчийски бояри. Тази му привързаност не се нравила на Курбат, постоянно подозиращ брат си в готовност за измяна, заради това дал на Атилкесе ("Безбрадият Атила" - Аспарух) най-отдалечения от Кий удел...
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение