Непознаването на древността на българската история води освен до друго и до редица нихилилистични забежки, към каквито и без друго ние българи сме склонни по природа.
Периодично сме свидетели как в публичното пространство писател, журналист, политик или интелектуалец някой, ще припомни случая с Крали Марко и как един чутовен народен герой в епоса всъщност се оказва османски васал в историческата реалност и не е ли това пример за злощастната история на още по-нещастен народ…?
Всички си спомняме от детството, макар и смътно, легендите и песните за Крали Марко или Марко Кралевити, за борбата му с юди и самодиви, за борбата му с душмани поробители, с Черен Арапин и Муса Кеседжия, за освобождаването на поробените три синджира роби, пускането на заключени извори и т.н. и т.н.
Изследователите се опитват да ни обяснят, че зад образа на Крали Марко стои конкретна историческа личност и това е деспотът, кралят на Прилепска област от 14 век – Марко Мърнявчевич, който както е известно действително става турски васал, подчинен. Ако образът на Крали Марко има нещо общо с прилепския край в днешна Северна Македония то това е, че над град Прилеп се намира едно огромно по площ скално (мегалитно) светилище едно от най-големите и най-древните на Балканския полуостров.
Образът на народния защитник, на крилатия и хвърковатия конник е толкова древен, колкото е самата история на най-старото балканско население. Трябва да се върнем още към времената на производството на първите метали и на опитомяването на коня, за да разберем колко древна е тази история. Според някои учени конят е опитомен в днешните земи на днешна Украйна през четвърто хилядолетие преди Христа, но според други данни е опитомен тук на Балканите още през пето хилядолетие пр. н.е. което ще рече преди около седем хиляди години от наши дни.
Разделянето и изучаването на българската история на такава преди и на такава след 680/681 година, годината на основаване на Първо българско царство, оказа сериозни негативни последици върху българското национално съзнание и родова памет. Прекъсна връзката с античността, с тракийските царства, с праисторията, с предания, запазени на Балканите в продължение на хилядолетия.
Тракийският конник (герой - херос) е най-популярното анонимно божество на трако-балканското население от най-древни времена. От римско време, т.е. времето около новата ера, преди две хиляди години, неговият образ започва да се изобразява върху така наречените оброчни (посветителни) плочи. Само на територията на България, а такива се срещат и в близките до нас земи, са открити над 3000 оброчни плочки, посветени на този герой, на този безименен защитник и покровител на населението. Нови оброчни плочки се откриват непрекъснато при археологически проучвания и разкопки. Имаме и по-стари изображения, основно върху метални апликации, рисунки от гробници и други.
Така нареченият Тракийски герой -херос съчетава в себе си представата за героя, но и за тракийския цар - покровител и защитник на хората - яхнал своят кон, най-често държащ копие в ръка. Този герой преследва диво животно – лъв, елен или глиган. Този герой се бори и с митични същества, каквито изображения имаме върху металните апликации от Летница например, този герой получава дарове и венци от някоя Богиня, застанал в триумфална поза, каквито релефи се срещат често от земите на Северното Черноморие и т.н. и т.н.
Образът на конника, на конния владетел, извършвал походи, подвизи и геройства в продължение на векове, на хилядолетия, заляга силно в представата на трако-балканско население. Този конник, владетел и покровител, в обширното пространство между Карпатските планини и Бялото море и отвъд тях, е толкова силно залегнал в съзнанието на местното население, че намира различни въплъщения в различните епохи, според историческите обстоятелства. Но винаги основата е една и съща - на покровител и защитник на населението.
От древни времена до първите векове на новата ера, героят-конник е познат просто като Конникът или Героят (Херосът). Епосът за Крали Марко (Крилатият конник или Царският конник) започва да се формира още в онези древни времена. Само може да предполагаме, че в онези древни времена противници на Хвъркатия Конник са били перси, келти, гърци, римляни, византийци и чак в най-новите и близки до нас времена това са османски турци. Във всяка една епоха народът е заменял имената, а същината, есенцията на драматургията на сюжета, си е оставала същата.
Древната дума „марк” или „марко” означава „кон” или „конник” на почти всички европейски езици, а и в езиците извън това езиково семейство. Така Крали Марко или Марко Кралевити означава просто Царския конник или Хвъркатия конник. Тук да си припомним и за "хвърковатата чета", което название съвсем не е случайно. Краткият езиков преглед показва, че на английски (от староанглийски) думата mare означава кобила; на старонемската дума е Mähre; на староирландски е marc , като близка до това е в уелски, галски, бретонски; в румънски „мънз” означава „жребче”; дори на китайски „маа” означава кон, а на монголски „морь” (mori) също е кон. В български е останала думата „марко”, която днес се използва за название на магарето, но и тя произлиза от общата индоевропейска дума *markos - кон.
Турско робство е поредният период, в който народът си спомня за своя защитник и покровител от древни времена - Хвъркатия или Крилатият (Царския) конник – Крали Марко. Доказателство за силата на този образ, на този покровител е и това, че той влиза в християнската иконография. В християнството, което става официална религия в Източната римска империя, след началото на ІV век, образът на конния герой, защитник и покровител на населението, преминава в образите на различни християнски светци, като например Свети Георги, Свети Димитър, Свети Мина. Много показателен е случаят със Свети Георги. Според житието на Свети Георги той е войник – пешак. Така е изобразяван в началото по иконите – като войник, в ризница, с копие в ръка. Само че бързо на балканска почва, този герой и светец, живял в трети век, е качен на кон. Това е традицията от древни времена и когато населението иска да възвеличи някого го издига, представя го като конник!
Време да спрем с излишното самоунижение и национален нихилизъм, какъвто действително не ни е чужд, а и поводите понякога за него са правдиви. Но не и в случая с Крали Марко – Царският конник, древен балкански герой от незапомнени времена.