На 9 февруари 1881 г. в Санкт Петербург умира Фьодор Достоевски.
Той е погребан в Тихвинското гробище близо до Александро-Невската лавра. Не е известен броят на хората, отишли да изпратят великия писател в последния му път, но според някои източници скърбящите били повече от 50 000. На надгробния му камък е гравиран цитат от Евангелие от Йоан 12:24:
„Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.“
Фьодор Достоевски е един от най-великите романисти от Златния век на руската литература и една от най-влиятелните личности на 19-ти век. Известен с талантливото си повествование и с дълбоките си проникновени мисли, той е считан от много хора за духовен водач и учител.
Като един от най-значимите изследователи на човешката психика в литературата, Достоевски вярвал в безкрайната сила на човешката душа, винаги тържествуваща над насилието и собственото ѝ падение. „Хората, хората – те са най-важното. Те са по-ценни от парите".
Големият руски класик заема почетно място и в съкровищницата на световната литература, а неговият роман „Братя Карамазови" е сред стоте най-велики книги на всички времена.
На 22 декември 1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски. До този момент той е прекарал осем месеца като следствен в Петропавловската крепост по обвинение за действия срещу държавата.
Екзекуцията е насрочена за 22 декември на Семьоновския площад. Според резолюция на император Николай I той е осъден като „държавен престъпник”. В последния момент обаче екзекуцията е заменена с -годишна каторга и заточение в Сибир, лишаване от всякакви права и разжалване в най-нисък военен чин-редник.
Самият Достоевски пише в писмо до брат си: „Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите ни и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за изпълнение на присъдата. Бях шести поред, извикаха ни по трима, следователно трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да живея не повече от минута... Накрая барабаните удариха отбой, върнаха обратно вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че Негово Императорско Величество ни дарява живота. После се прочетоха истинските присъди”.
През 1854 г. Достоевски вече е свободен и пратен да служи като редник в Седми сибирски батальон. Три години по-късно получава право да публикува отново. Чак през 1875 г. от него е снет и полицейският надзор.